![]() ![]() ЗагадкатаАз, Кат, не го избрах. Спрях изумен сред Вавилон, сега пристигах. Някой ти премина покрай мен, ти развълнува този ум на дете.
И безкрайно да гледам през прозореца-свят, ще съзра само в спомен тази първа зора. В огледалото виждам непонятни следи, изгладнялото време над всички ни бди и загадката държи ни в плен.
Аз, Кат, прониквах в зен, в пъстрите вихри на хора и скарабеи, порти се хлопваха пред мен. И чувах Смехове над ума си огорчен. Ти, Кат, не мен видя, само привидност бе това, което блъсна, и ти си струя в Животната вода. Тя пренебрегва този ум неумел.
Днес друидите нямат защита за нас. Ще владея пшеница или морска вода, ще кова смешни маски или просяк ще съм, а деца ще играят на гатанки вън и загадката ще продължи.
То, Кат, вовек не е. Днес на Висок, на Минотавър не приличам. Но чуйте, богове! ще бъде ден да срещнете: освободен, изричен, щом лотос блесне в този ум озарен. И загадката ще отзвучи.
И загадката ще отзвучи.
![]() ![]() ![]()
© Драгомир Константинов. Всички права запазени!
|