![]() ![]() Опит за забравянеМиражна жажда трепка в маранята над снежнобели дюни като сол. И няма, няма кой да ти изпрати така желания сега порой... Да, две-три думи всеки би отронил кръжейки недалече лешояд и аз сред тях... Но дълъг път от спомена е, и дълъг ще е пътят ти назад. Дотолкова, че всъщност няма смисъл. По пясък писах, и сред пясък спях. А пясъкът от памтивек орисан е със утрото изпръхва всеки грях. Аз следвах други гущери пустинни, и ме кълвяха в крачка сенки остри. Но пясъкът е мъдър ще му мине миражът пролетен, щом сух бодила просне. И няма пак да ни прости сумунът. Зад дюната едва е притаен. Той в твоето пространство ще е водна буря, аз в моето сух чироз в сетен ден... Пороя ще прегръщаш с пълноводни шепи, в сърцето с пеперудени цветя. А пергаментната ми кожа ще се сцепи, та пак в не-себе си да отлетя. Ще се смалявам в твоята зеница под сенките на облаците плодни. След миг-ване ще чезна смътна птица в съня ти сух преди Деня ти воден. Ще продължа с криле ще махам бавно, ще мие вятър ручеят мен шепа пясък Не мога, не е редно да не се разпадна, щом спра да бъда с теб единно цяло.
![]() ![]() ![]()
© Драгомир Константинов. Всички права запазени!
|