![]() ![]() Мост през замръзналото времеДълъг, дълъг е мостът през зимата. Почти цяла зима. Само въглен попътен в сърцето ще имам. Стига само да има. Врязвам с жарко длето, а дървото студено. И се гуши сърцето. Не потрепва и миг от кристалното време. А ме брули, проклетото. Ще направя напред само няколко резки. И до края ще стигна. Ще бучи тишината, ще жегне гласа ми. В мен мъглата ще вдигне. Взор ще пратя напред, до брега от слънца. Стига вече сърцето. Ще съзра чак тогава не може пеша. Аз си знаех, пък ето. Ще повярвам, че има криле и духът ми. Ще се хвърля напред, и.
Не, без пролет не мога: гола вяра не топли… Щом оставам без тебе.
![]() ![]() ![]()
© Драгомир Константинов. Всички права запазени!
|