напред назад Обратно към: [Остатък][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]



Тичам през лъжливите слънца...


Тичам през лъжливите слънца, и през отразените си сенки.

Самота по моята следа души и ме следва издалече.

Много думи, малко смисъл в тях. Криволичи снежната ми диря.

От дома си, който не избрах, бягам уж, а всъщност се прибирам.

Бързам — и задъхан съм сега. Ще сполуча нещо да открия...

Нечия пътека сред снега. Зимен дъб. Или добра магия.

 


напред горе назад Обратно към: [Остатък][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]

 

© Драгомир Константинов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух