напред назад Обратно към: [Остатък][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]



Като...


Умът-духът е като катерица всъщност:

все къта ядки-спомени в сърцевината тъмна.

А като станат с по-изтрита... външност,

изпуска ги в пръстта, с надежда тайна — да покълнат.

И, мами сам да цъфнеш неподвижно,

да се разлистваш ежегодно в срок...

Но кой тогаз би махнал дръзко със опашка рижа,

кой би се стрелкал в клоните-събития от скок през скок към... скок?

 


напред горе назад Обратно към: [Остатък][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]

 

© Драгомир Константинов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух