напред назад Обратно към: [Остатък][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]



Всички Винаги (всеки по своему)


Сега пролетта е млада, а нейде гарван говори,

че много вода ще видим в неистински герани,

че в ниското ни е тясно, а нависоко не можем

да пазим очите си чисти, когато се гмурнем в пладне.

А сред площада стар скитник си спомня за други селища,

хлапетата нещо викат и гълъбите се плашат,

далече е още лятото с улици като пещи,

далече сега са дните за жетва и за стража.

Ще взема кора от бреза, намисля ли да разказвам,

и думите малко ще значат, а всичко почти цветовете,

бакърът в коси на момичета не за всеки е ярък,

но всички винаги чуваме момичето ти, ветре.

 


напред горе назад Обратно към: [Остатък][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]

 

© Драгомир Константинов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух