напред назад Обратно към: [Цветове][Елена Минева][СЛОВОТО]



Плюшен Мечо


Плюшен Мечо живее от няколко години у нас. Игрив е, същевременно има благ характер и е послушен. Споменах ли за разходките? Много обича да се разхожда, но не самичък, а в компания. Най-често излизам с него - слагам му строгия нашийник и тежката верига и тръгваме. Плюшен Мечо е още по-примерен, когато сме вън от къщи - не опъва повода си, ходи редом с мен и разглежда (по свой собствен начин) дърветата и тревичките. Общо взето се държи като най-милото и възпитано куче на целия свят. Но света нещо е сбъркан.

Разхождаме се веднъж кротко и ни съзира съседката:

- О! Извела си Големи Зъби на въздух? - провиква се тя от около пет метра разстояние.

- Какви Големи Зъби? Извела съм Плюшен Мечо.

- Никакъв Плюшен Мечо не е това - от тук виждам Големи Зъби и се надявам, че няма да го пуснеш от тежката верига да тича, защото ще ни изпохапе всичките.

- Объркала си се - приближи се и, че ще видиш Плюшен Мечо!

Съседката ме заобиколи от далеко, клатейки глава.

Това ми се случва не само с нея. И други хора са наричали "Големи Зъби" моя Плюшен Мечо. Странна работа... Даже отидох на очен лекар - прегледа ме, поклати глава и... коригира зрението ми. Да, изпълних си рецептата и реших да пробвам още на първата разходка. Сложих очилата и погледнах към другия край на тежката верига в ръката ми - Плюшен Мечо. Свалих очилата и погледнах пак натам - Плюшен Мечо. Никъде не видях Големи Зъби. Явно не аз имам нужда от очила.

 


напред горе назад Обратно към: [Цветове][Елена Минева][СЛОВОТО]

 

© Елена Минева. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух