напред назад Обратно към: [Цветове][Елена Минева][СЛОВОТО]



По-скоро картина


"А ти помниш ли, когато..."

"Бяхте малки вие тогава, сигурно не помните..."

"Цвете, подай ми кутията със снимките... " - отдавна съм й простила, че ме бърка с дъщеря си. Седемдесет и горница години тежат натрупани в бръчките по лицето й, във всяка една извивка на артритните й пръсти, във всеки един бял косъм. Баба ми. Нося името й както се носи медал.

 


напред горе назад Обратно към: [Цветове][Елена Минева][СЛОВОТО]

 

© Елена Минева. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух