напред назад Обратно към: [Цветове][Елена Минева][СЛОВОТО]



След приказките


Не от приказките аз пристигнах

и ги няма русите коси,

за мен кула не е издигана

в предания не ме търси!

Не мене пази дракон страшен,

не аз сънувам сто годишен сън,

не съм и най-красивата, която

засрамва слънцето, покаже ли се вън.

Не за мене чудни песни пеят,

не съм дори и царска дъщеря,

обикновена съм - сега и тук живея

пленена от реалността.

Не се превръщат братята ми в лебеди

и тайно нощем билки не бера,

не чиракувам при никаква вещица -

ядосват ме най-злободневните неща.

Но зная как, когато дойдеш тъжен,

да те изслушам с много топлина

и прегръдката ми, разказа щом свършиш

е едно от най-реалните неща.

 


напред горе назад Обратно към: [Цветове][Елена Минева][СЛОВОТО]

 

© Елена Минева. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух