Обратно към: [Цветове][Елена Минева][СЛОВОТО]

Понякога мразя телефона си. Мразя мълчанието му. И попилата в завесите тишина. Бяха белички, но отдавна се запознаха с цигарения дим, който егоистично ги боядиса в кафяво. Екрю. В никакъв случай телесен цвят! Приближава се до него и се отдалечава едновременно. Тича в различни посоки. Както и мисълта ми...

Няма да звъня.

Не искам да чакам.

Залепнах за стола. Изоставената книга в ръцете ми, не успява да прикове вниманието ми. Не съм я прелистила от час. Погледът ми скача по редовете. Не разбирам нито дума. Не мога... Мълчание. Натежало от очакване...

Няма ли да звънне?

Обратно към: [Цветове][Елена Минева][СЛОВОТО]

© Елена Минева. Всички права запазени!