Обратно към: [Цветове][Елена Минева][СЛОВОТО]

Прашна сутрин,

тежи главоболие,

горчи познат аромат.

Мъгли, ветрец,

слънчево своеволие -

избрала съм свой занаят.

Дърпам завесите,

затварям прозорците,

спирам часовников звън.

Скачам във дрехите,

намъквам обувките

и лудо се втурвам навън.

Забързани хора,

объркани мисли -

загубили вяра в мен.

Изпускам тролея,

но скачам в таксито -

завърта се целия ден.

Пристигам пак първа,

отключвам и влизам,

компютрите гледат към мен.

Човек след човек

часовете се нижат...

Умира и днешния ден.

Лицата се сливат,

гласовете затихват

в страшно колело.

Мярва се мила усмивка,

овенчана от любими очи

и изчезва, без да каже защо.

Обратно към: [Цветове][Елена Минева][СЛОВОТО]

© Елена Минева. Всички права запазени!