напред назад Обратно към: [Недялко Йорданов][СЛОВОТО]



Приказка за гъстата гора


Времето изтича,

времето тече...

Палаво момиче

с палаво момче

във леса навлезли,

свиркали с уста

и не забелязали

как дошла нощта.

И така се влюбили

в своята игра,

ох! че се загубили

в гъстата гора.

 

Мракът ги превързал

с черния си бинт

и напразно бързали

в този лабиринт,

и напразно плачели,

викали със глас

и напразно крачели

в този късен час.

 

Страшно е в гората!

В тъмното току

в миг довее вятърът

нечий глас: Ку-ку!

И луната свети

с хилаво лице,

и шумят дърветата

с дълги зли ръце.

 

Тъй нощта ги стегнала

в своята халка

и тогаз протегнала

малката ръка

малкото момиче

и като звънче

звъннало: "Обичам те!"

в малкото момче.

 

И разбрали ясно, че

някак изведнъж

двамата пораснали:

тя - жена, той - мъж.

И открили точно, че

този трепет нов

не игра нарочна е,

а една любов.

 

И развързал мракът

черния си бинт,

и не бил тъй страшен

този лабиринт.

 

Тръгнали те заедно

и до днес вървят.

 

Трудно е, но зная -

ще намерят път.

 

1961

 


напред горе назад Обратно към: [Недялко Йорданов][СЛОВОТО]

 

© Недялко Йорданов. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух