напред назад Обратно към: [Недялко Йорданов][СЛОВОТО]



Във неочакван и неистински...


Във неочакван и неистински,

почти невероятен час

през пясъка на всички рискове

пристигна любовта при нас.

 

Пристигна и букетче радост

поиска тя да ни даде,

пристигна ненадейно, гратис

и дявол знае откъде.

 

А ние - зли, недоверчиви -

със нея тримата вървим

и питаме се мълчаливи

къде ли ще я подслоним.

 

И спираме. И хлопват в мрака

две независими врати.

Но тя стои пред тях, тя чака

и като кученце скимти.

 

Земята слуша как затихва

обиденият тъжен вой

и няма кой да я повдигне,

да й помогне. Няма кой.

 

И ето - тръгва с крачки леки

нанякъде пак любовта.

А ние виждаме, но всеки

стои зад своята врата.

 

1967

 


напред горе назад Обратно към: [Недялко Йорданов][СЛОВОТО]

 

© Недялко Йорданов. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух