напред назад Обратно към: [Недялко Йорданов][СЛОВОТО]



Птицата, която път ми мина


На Стефан Цанев

 

Птицата, която път ми мина,

кой я знай сега къде скитосва.

Един млад стрелец със карабина

стреля. Не успя. И се ядосва.

 

С точен план по нейните пътеки

после с мрежа някой я причака,

за да й отреже двата крака

срещу трийсет сребърника - всеки.

 

Друг за нея топло се загрижи,

пожела сам лично да я кръсти

и на шията й да нанниже

своя лек, като бесилка, пръстен.

 

Няма го закона за закрила

над такава птица безполезна.

Как да стане песента й - мила,

тиха симпатична и кафезна.

 

И я търсим, тъжни и свирепи,

в резерват, в хранилище, във блато

птицата, която все се цепи

от крилатото сезонно ято.

 

А пък тя във дън небе потъна

с острия си крак като камбана

и ни гледа с весела закана

някъде - свободна и отвъдна.

 

И отеква оше в нас викът,

който битието ни смущава.

Птицо, ти, която път минаваш,

кой на тебе ще ти мине път?

 

1985

 


напред горе назад Обратно към: [Недялко Йорданов][СЛОВОТО]

 

© Недялко Йорданов. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух