напред назад Обратно към: [Недялко Йорданов][СЛОВОТО]



Тя сега си отива...


Тя сега си отива,

още днес си отива.

Тази рокля е тъмна и така й отива.

 

Тя е малка и хитра - на лисичка прилича,

но какво да направя, като пак ме обича.

 

Ето, тих и разумен, приближава се края

и къде ще отиде,

аз не зная, не зная.

 

При кого ще отиде в тези нощи студени.

Тя ще мисли за мене,

ще си спомня за мене.

 

И защо една вечер

най-случайно ми хрумна

да я спра и почне любовта неразумна?

 

Тя сега си отива и почти е спокойна.

Тя е малка и грешна,

тя е малка и стройна.

 

И защо аз не мога да я спра. И не искам.

Един влаков сигнал като гларусов писък...

 

С нея весел ли бях,

непохватен ли,

чист ли?

Зная само, че тя все пак почна да мисли.

 

Тя сега е малка и хитра - на лисичка прилича,

но сега е богата -

тя вече обича.

 

Все едно дали мене.

Но сега точно - мене.

При кого ще отиде в тези нощи студени?

И защо аз не мога да я спра. И не искам.

Един влаков сигнал като гларусов писък...

 


напред горе назад Обратно към: [Недялко Йорданов][СЛОВОТО]

 

© Недялко Йорданов. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух