напред назад Обратно към: [Фантастичен хумор][Антон Донев][СЛОВОТО]



Одисеята


Илюстрация © Борис ДимовскиБитката за планетата LZ—64 свърши. След като половината елзетияни бяха изпържени в напалм, а останалите — полувидиотени от райски газ, те решиха, че все пак американският начин на живот е най-добър и приеха да дадат ракетни бази на пришелците. Тържествуващ от голямата победа, водачът на космичната армада — Одисеи Джонсън-младши, се готвеше за отлитане. И въпреки радостта от скорошното завръщане, въпреки предвкусването на триумфа и дивидентите, въпреки удобствата на офицерския публичен дом в централния град на планетата той не успя да заспи през тази последна нощ. Някаква настойчива мисъл като муха човъркаше мозъка му:

— Ами ако се случи нещо?

На сутринта той влезе махмурлия в капитанската каюта и седна намръщено до робота навигатор. Армадата излетя...

Едва когато изминаха стотина милиона километра от планетата, Одисеи изгуби радиовръзката с другите кораби и установи, че е сам в пространството. Ужасен, той провери механизмите и видя, че е повреден стереокомпасът, че не работи направляващото устройство и че някои от автоматичните апарати, от които и той самият хабер нямаше, си почиват спокойно, вместо да водят екипажа му към родната земя. Вражеска ръка беше пипала тук.

— Онази мръсна четирикрака блондинка, дето уж много се интересуваше от земна техника, тя е направила белята! — изръмжа злобно Одисеи и плюна в апарата за превръщане на плюнката в паста за зъби.

А сега? Накъде? Корабът летеше без пусула из пространството. Никой не можеше да определи пътя му. Одисеи събра екипажа, обясни им в каква беля са нагазили. Те се опитаха да се разбунтуват, но няколко добре пласирани десни крошета им показаха, че именно сега дисциплината е най-важното нещо. А по-късно, след десетата бутилка уиски, всички изпаднаха в оптимистично настроение.

— Ба — каза помощник-пилотът, — сефте! Толкова пъти съм печелил на Тото, та сега ли от няколко милиарда планети няма да случа Земята?

Одисеи повиши заплатата му за добрата идея. Останалите започнаха да се обзалагат помежду си през коя година ще се върнат в къщи... Така започна тяхната Одисея.

А в това време на Земята в щата Идахо (който европейските простаци грешно наричат „Итака“) мисис Пенелопа Спаакс, по мъж Одисеева Джонсънова-младша, започна да се безпокои. Първата вест за изчезването на водаческия кораб дойде като гръм. Пенелопа почти припадна, но в последния момент реши да пощади фризурата си. След това върху нея се нахвърлиха журналистите. Тя трябваше да отговаря, да се разписва, да се фотографира. Във вестниците се появи снимката й — Пенелопа плаче и рони сълзи колкото лешници, а отдолу пише: „Тя тъгува по загиналия. Тя може да плаче спокойно, без да се страхува от бръчки, защото ежедневно посещава козметичната къща Пръч Си-е къмпани.“ На друга снимка мисис Пенелопа се усмихваше. Този път надписът гласеше: „Тя се усмихва всред тъгата си. Тя може спокойно да се усмихва, защото употребява изкуствени зъби марка „Вол“. А времето течеше, годините минаваха. Всеки три месеца горката жена изпращаше в космоса една и съща сърцераздирателна телеграма: „Одисеи! Върни се, Одисеи! Телемах расте, започна да хулиганствува. Аз съм още млада, ще стане някоя беля!“ След телеграмата космичният предавател винаги изпълняваше модерния шлагер „Оди копай, Одисеи, Пенелопа да живей!“

Космичният кораб се движеше из пространството. Вече бяха слизали на няколко планети. На една от тях съдържателката на съответния дом, Цирцея, така напи целия екипаж, че хората заприличаха на свини, а Одисеи започна да вижда духове. За малко той щеше да остане тук поне докато изпие виното, но му се яви духът на майка му, която на времето беше отявлена баптистка и председателка на дружеството за борба с алкохолизма. След като бабичката му изнесе тричасов доклад за вредата от етиловия алкохол, той подкара хората си и отлетя нелегално от Цирцея. Бяха и в царството на циклопите. Попаднаха точно във време, когато там се снемаше филм из древната история. Режисьорът предложи на гостите да участвуват във филма като положителни герои. Ролите им бяха прости — трябваше да бъдат изядени от великана: циклопите обичали натуралистични филми. Някои от хората на Одисеи се съгласиха при условие, че хонорарите им ще бъдат превърнати в долари и изпратени на вдовиците им. Одисеи и другите отказаха и след кратко недоразумение, при което един циклоп трябваше да си постави изкуствено око, отлетяха отново.

Най-страшното приключение странниците преживяха, когато попаднаха в квадрат С—1578, между двете свръх-нови звезди Сцила и Харибда. Такава магнитна буря не се беше чувала в историята на космонавтиката. Космичният вятър изкриви феромагнитните антени на радарните устройства, напука фотонния отразител, повреди покрива и отнесе комина. Добре че се движеха в безвъздушно пространство и нямаше дъжд, че иначе в кабините сигурно би про-капало.

Един ден по радиото се зачу шлагер, изпълняван от дрезгав глас, каквито се срещат някъде в гърдите на марсилските пристанищни девойки. Стар спомен бодна Одисеи между ребрата.

— Това не е за вас, момчета, вие сте малки още — каза той и изключи всички приематели освен своя, облече скафандъра си и излезе навън, като каза за всеки случай да го държат вързан. Летяха над красива планета, цялата в розови и бледозелени оттенъци. Отдолу им махаха някакви ревю-гърли, облечени само с по един венец от изкуствени цветя. Одисеи се размърда, започна да крещи команди, но екипажът му не го чуваше и не разбра дали той приглася на песните или иска да слезе долу. За всеки случай не го пуснаха, защото бяха привършили запасите от антибиотици

Когато го прибраха отново на кораба, Одисеи се плесна по челото и извика:

— Спомних си! И друг път съм идвал при тези мадами! Още малко и ще наближим родните места.

Но жестоката съдба, като че ли чула тези негови думи, реши точно в този момент да бутне с коравия си лръст космичния кораб и да го стовари върху някакъв непознат морски бряг. За секунда само целият кораб заедно с екипажа се превърна във вторични суровини. Оцеля единствен Одисеи, който се отърва с едно малко изкълчване по долната челюст.

Преди още космонавтът да се отремонтира, около него се насъбраха няколко чудно хубави моми, които започнаха да му приказват на един от четирите езика, които той не познаваше. Докато се окопити Одисеи, докато ги попита за цената на долара по тези места, се появи скъпа карета и един птичи женски глас забълбука в ухото му на междупланетния диалект:

— Здрасти, Одисеи, ти се намираш на Изостаналата планета, в квадрат М—1654, където има още царе, царици и широки социалисти. Аз съм царкиня, Одисеи, и много те обичам, и искам и ти да ме обичаш, и зестрата ми е осем двореца, два завода за дъвка и шест плантации с прислугата.

Одисеи скочи, обхванат от буйно чувство, и скри принцесата в обятията си...

Следващите три месеца от Одисеята пропущаме по хигиенични причини. И отново виждаме Одисеи в космичен кораб на път за родината. Царкинята маха отдолу с найлонова кърпичка и шепне на майордома:

— Заминава в командировка. Значи довечера...

И завърна се Одисеи на Земята. И завари той Пенелопа обкръжена от рекламни агенти, борсови посредници, киномеценати и безработни кандидати за женитба. И седна той с тях на голямата маса, за да разреши спорния въпрос — на кого се пада жена му. Опитаха се да я разиграят на барбут, но нищо не излезе. Тогава той обяви търг и продаде жена си с наддаване:

— Ало, господа, млада, три пъти подмладявана девойка, отлично запазена, с лек пикантен дъх на нафталин и мухъл. Шест милиона... кой ще даде повече? Шест милиона един път... шест милиона два пъти... там господинът с мустаците дава шест милиона и половина?... Браво!... Шест милиона и половина един път... два пъти... продава се! Той честно отстъпи на Пенелопа процент от печалбата си, мина със закъснение по триумфалния път на победителите на космоса, а след това организира частното си „Бюро за даване съвети по расовите въпроси“, където помага на хората с богатия си опит от завладяването на планетата LZ—64.

 


напред горе назад Обратно към: [Фантастичен хумор][Антон Донев][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух