напред назад Обратно към: [Открита ли е телевизията?][Владимир Михайлов][СЛОВОТО]



Въведение


Има един основен проблем, пред който се изправя всеки изследовател, тръгнал да проучва историята и теорията на телевизията. Мисля, че той може да доведе до редица недоразумения, затова си струва да бъде изяснен още в началото. Става дума за техническия фундамент на телевизията, който от момента на нейното изобретяване винаги е бил определящ за развитието на телевизионната комуникация. И тъй като техниката през изминалите години се е променяла с изумителни темпове, лесно можем да си представим какви пък изумителни промени е претърпяла през същите години телевизионната комуникация.

Спецификата, естетиката на телевизионното творчество, като правило се е изграждала според възможностите в моментното състояние на техническата база. Например, естетиката на "истинския" телевизионен театър е обусловена в многобройни теоретични трудове като резултат от неговото зараждане и процъфтяване в епохата на "живата" телевизия. През 1956 г. е открито видеото, започва периодът на тоталния запис на всички телевизионни програми и естетиката на "истинският" телевизионен театър, както и самият театър, стават архивна единица. Близко до ума е, че малцина са тези теоретици, които биха се нагърбили да правят естетически изводи в една такава несигурна област, където всяко техническо нововъведение е в състояние да отпрати преждевременно в "пенсия" иначе добросъвестно правени и най-вече верни изследвания.

Точно по тази причина в изследователските среди преобладава мнението, че в условията на една продължаваща научнотехническа революция телевизионната теория може да се гради само на основата на даден период. Единствено реална като поле за научна проява в такъв смисъл остава историята на телевизионната комуникация.

Оттук обаче възниква и кардиналният въпрос какво да разбираме под телевизия. "Живата" телевизия е едно, в периода на записа телевизията става съвсем друга, дигиталните технологии и съчетаването с компютъра ни изправят пред трето, съвсем непознато телевизионно лице. Коренно различен принцип на телевизионна комуникация, коренно различна естетика на телевизионно творчество. Има ли нещо общо в телевизионните лица през годините, генетично родствени ли са те или пред нас са се изправили телевизионни фигури, всяка сама за себе си и нямащи нищо общо помежду си?

И изобщо, колкото и да е кощунствена подобна мисъл, дали все пак телевизията е открита или тепърва предстои нейното откриване? Когато през 1959 г. Ханс Магнус Енценсбергер директно написа: "Телевизията още не е открита!", това прозвучава като теоретична екстравагантност. Лично мене, начеващият през 1967-68 г. телевизионен изследовател, тази дефиниция, цитирана от повечето теоретици, по-скоро ме озадачи и я приех повърхностно като едно интересно частно мнение. С течение на времето и със задълбочаването ми в телевизионната история и теория думите на Енценсбергер все по-често започнаха да се заседяват в моето съзнание. Може би не толкова с ултимативността на заетата позиция, колкото с въпросите, които поражда тяЕ

Наистина, открита ли е телевизията?

От 1926 г., когато Джон Беърд прави най-ранната публична телевизионна демонстрация, светът като че ли се затвори в телевизионната кутия. И телевизията стана фактор от първостепенна важност както в личния, така и в обществения живот. Тя оказа решително въздействия върху формирането на другите средства за масова комуникация, върху развитието на изкуствата, върху промените в образователната система и т. н., и т. н.

Добре, но в технически аспект Джон Беърд налага на вниманието на зрителите една телевизия, която отдавна е забравена от всички - механичната телевизия. Тя е свързана с открития от Паул Нипков през 1883 г. и патентован през 1885 г. въртящ се диск с голям диаметър, който има близо до периферията си серия отвори, направени във формата на спирала. Този, така наречен "диск на Нипков", е в основата на разпространението на телевизионната комуникация чак до средата на тридесетте години на 20. век. Лесната техническа изпълнимост на механичната система, възможността да се осъществи предаването на образи на разстояние с достъпни за онова време средства прави телевизията с въртящия се диск страшно съблазнителна. Дотолкова съблазнителна като ефективно приложение, че на практика дълго пречи за появата и развитието на електронната телевизия. Нещо повече, макар и в погрешна посока, учени и техници упорито работят за усъвършенстването на механичната телевизия, строят се предаватели и се произвеждат огромни по размери телевизори с екрани колкото кибритени кутийки.

А Борис Розинг е заявил принципите на електронната телевизия още през 1907 г. Но едва през 1933 г. д-р Владимир Козма Зворикин, от 1924 г. американски гражданин, докладва в Чикаго на конгрес на Института на радиоинженерите за успешно завършената от него работа по създаването на изцяло електронна телевизионна система. Буквално на другия ден се преустановяват търсенията в областта на механичната телевизия и всички сили се насочват по пътя, указан от д-р Зворикин.

Започва повсеместната епоха на електронната телевизия по цялото земно кълбо. Това означава и друг телевизионен свят! В последвалите десетилетия, наред с класическото ефирно приемане на телевизионния сигнал, последователно се появиха кабелната телевизия, която осигури чист образ и многобройни канали с възможност за обратна връзка; спътниковата телевизия като начин на разпространение в глобални мащаби и като възможност за непосредствено приемане с домашна параболична антена, което направи хората независими в избора им на програми спрямо монопола (контрола) на дотогавашните национални земни предаватели или препредаватели; дигиталната телевизия с преимуществата на мултимедиата и интерактивността. Особено революционното нахлуване на дигитализацията поставя на всички нас въпроса как смятаме да оцелеем и да преодолеем предизвикателствата, пред които сме изправени. Един от изтъкнатите специалисти в тази област - д-р Александър Тодорович, ръководител на Международната академия за радио и телевизионно разпространение в Монтрьо, Швейцария, посочва възможния отговор в изучаване проблемите на три групи фактори, които характеризират дигиталната епоха: нови технологии на изображение; обединяване на технологии и интерактивност; нови системи на дигитално разпространение. Всичко, взето заедно, очертава отново появяването на друга, непозната телевизия, ако изобщо продължи да се нарича телевизия.

Какво имаме в програмен аспект от 1926 г. насам? Първо, повсеместната телевизионна комуникация прехвърли човечеството от "Гутенберговата цивилизация" в "Цивилизацията на образите". Второ, така обая нещастните човешки същества, че няма цивилизована страна, в която на глава от населението да не се пада средно дневно между 2 и 6 часа гледане на телевизия. При денонощие от 24 часа, в което трябва още да се ходи на работа, да се спи, да се домакинства и т. н., ясно е какво време остава за традиционните информационни дейности. Всъщност не би имало никакъв проблем, ако телевизионната комуникация беше съумяла да замести равностойно тези дейности.

За съжаление, оказа се, че търсенето на контактност с масовия зрител кара телевизията да става все по-достъпна като начин на възприемане. Оказа се, че типичната телевизионна аудитория (около три четвърти от цялата телевизионна аудитория навсякъде по света) е с нисък образователен ценз, гледа безразборно всичко в програмата и очаква от малкия екран главно развлечение. Оказа се, че да получаваш основната си информация и култура вкъщи, от телевизията, на ниска цена и съответно на ниско равнище, е пагубно. Оказа се, че средностатистическият телевизионен консуматор бързо свикна с ленивото си застойно положение и още по-бързо се оплете, без сам да съзнава, в мрежата на масовата култура. Изобщо оказа се, че телевизията като реална действителност ни изправи пред една доста апокалиптична информационна и културна перспектива.

Любопитен щрих в темата за разочарованието е, че бащата на модерната електронна телевизия д-р Владимир Козма Зворикин до смъртта си през 1982 г. нееднократно открито заявява своето огорчение от начина, по който като културно равнище на програмите се използва неговото откритие. Между другото, той си е представял телевизията по-скоро като средство за достигане до хората на недостъпни иначе за очите им гледки, отколкото като средство за прекалено достъпно развлечение. Бил е във възторг, например, когато видял с помощта на малкия екран обратната страна на луната.

Маршъл Маклуън през 1964 г. публикува прочутата книга "Да познаем медиите", в която изведе още по-прочутата си формула "Средството е съобщението". Казано по-просто, според Маклуън същността на съобщението не е в неговото съдържание, а в самото средство за комуникация. Не е важно какво се съобщава, а по какъв канал. В този смисъл качеството на телевизионните програми, например, би трябвало да няма никакво значение, тъй като по-значителното в случая е, че те се излъчват именно от канала "телевизия".

Ето как намира своето логично обяснение и причината за разочароващата информационна и културна мисия на телевизионната комуникация. "Вината" явно не е в тези, които създават и предлагат програмите от малкия екран, а в самото средство телевизия като средство. Просто този канал изисква масова култура и именно като такъв се възприема от зрителите.

Тогава май няма смисъл да се изучава телевизионната специфика, да се прилага в телевизионната практика, да се търсят пътища за духовно въздействие върху аудиторията. Остава или да се сърдим на средството, което сме изобретили и наложили в живота, или Е да положим усилия, за да го сменим с друг вид средство за масова комуникация. (Зворикин, изглежда, също не е бил много наясно какво средство е открил.)

Тук се намесва и фактът, че принципът на масовоконтактното зрелище караше телевизията допълнително да снижава и без това снижените си от изискванията на средството информационни и културни критерии в посока достъпност за типичната аудитория. Крайният резултат беше обвързването на 20. век с един несполучлив от информационна и културна гледна точка програмен модел на телевизионната комуникация.

Най-добре формулиран този извод чух от устата на големия английски продуцент и общественик сър Дейвид Путнъм в лекцията му на официален гост при откриване на конгреса на СИЛЕКТ (Международната организация на висшите училища за кино и телевизия) през 1997 г. в европейския филмов колеж в Ебелтофт, Дания: "Телевизията до дигиталната епоха се стремеше да бъде прекалено достъпна и затова няма сполучлив модел".

Не помогна и опитът на Европа, която от 1980 г. наложи в страните на стария континент дуалистичната телевизионна система за едновременно мирно съществуване на обществени и частни телевизии. Обществените телевизии като организационна структура, финансиране чрез такси от населението и програмна политика трябваше да отстояват по-стойностна информационна и културна съдържателност на излъчваните програми. Конкуренцията обаче с частните комерсиални канали принуди в много случаи обществените канали да принизят своите художествени критерии, за да бъдат в равнопоставено положение спрямо масовия зрител.

Започналата междувременно дигитална технологична революция като принцип постави нещата в съвсем друга плоскост. Тя има амбицията да смени познатото средство телевизия с друго аудиовизуално средство, което обещава именно като средство да изисква активна избирателна позиция от страна на аудиторията. Активизираната избирателност трябва да повиши постепенно зрителските критерии и оттам да ликвидира уеднаквения вкус на ниската култура.

Под друго аудиовизуално средство се разбира, че в епохата на компютрите, в епохата на информационното общество, телевизията явно не може да остане извън борда на двупосочната компютърна комуникация. Става дума за дигиталната телевизия и то дигитална не само в смисъла на дигитално разпространение. Обвързването на новото средство за комуникация компютър със старото средство телевизия води до създаването на още по-новото средство компютърна телевизия, което може да се нарече и "уеб телевизия".

"Уеб телевизията" представлява точно това, което се съдържа в нейното име - съединяване на две технологии (компютърната и телевизионната) и използването на един екран вместо два. Фактически говорим за компютър, който дава на телевизията предимствата на своя висококачествен екран и на двупосочната, чрез мишката или друго приспособление, комуникация. По такъв начин навлизането на компютърната технология в телевизионната комуникация става най-голямото предизвикателство за разрешаване на традиционните контакти на малкия екран с пасивната като цяло аудитория.

Пред "уеб телевизията" стои историческия шанс да създаде и да се опита да наложи по-сполучлив модел на телевизионна комуникация, който може би ще е в състояние да поправи грешките на предишния модел. Дори нещо повече, с "уеб телевизията", независимо, че в словосъчетанието фигурира познатия термин телевизия, има вероятност да дойде краят на онова, което всички разбирахме като телевизионна комуникация.

По-обобщено погледнато, на първо място се променя принципа на масовата комуникация изобщо. Ако от времето на появата на печатната книга масовата комуникация се разбира като процес, при който специализирани социални групи или отделни личности употребяват технически приспособления, за да разпространяват символично съдържание до голяма, хетерогенна и широко разпиляна публика и това продължава цели пет века, с дигиталната технология и Интернет нещата се променят кардинално. Принципът на масовата комуникация "от един към много" се превръща в "от много към много". Мрежата позволява всеки компютър да се свързва с всеки компютър.

В по-прагматичен план, на второ място при "уеб телевизията" се променя из основи начина на контактуване с аудиторията. Комуникацията е интерактивна, което дава възможност на зрителите да влизат в диалог с информацията от екрана. Диалогът означава всеки зрител да си избира, примерно, не само филма, който иска да гледа, но и да се намесва в протичащото филмово действие, да променя сюжетното развитие натам, където смята, че е по-интересно. С други думи на телевизионния зрител се отдава възможност да стане сътворец в буквалния смисъл на думата.

Вярно е, че преценено от гледна точка на традиционните критерии, взаимодействието с "по-новата" телевизия изглежда сложно и поражда опасения, че няма да привлече към себе си типичния зрител (този с ниския образователен ценз, безразборното гледане и търсенето главно на развлечение от малкия екран). Възможно е също аудиторията в своята цялост да откаже да премине от пасивно към активно състояние. Във всеки случай дигиталният часовник е пуснат и времето тече.

Николас Негропонте, водещият учен в областта на дигиталните комуникации, през 1995 г. в книгата "Дигитално съществуване" вече даде теоретичната основа на новото време като отдели физическите обекти книги, вестници, телевизори, компактдискове и др., съставени от атоми, от дигиталните форми, съставени от битове, които нямат "нито цвят, нито размер, нито тегло и се движат със скоростта на светлината". Според него в съвременната комуникационна действителност битовете (единицата информация) заменят атомите (единицата материя) като основна "стока" на човешките взаимодействия. Информационната супермагистрала на компютърния свят представлява глобално движение на безтегловни битове. Така Негропонте пръв в медиазнанието заяви началото на нашето дигитално съществуване, в което битовете ще са това, което ще се транспортира от хардуера.

В цялата сложна телевизионна метаморфоза, в основата на която, отново ще повторя, стои променящия се през годините технически фундамент, потърпевш винаги е бил редовия телевизионен зрител. Затова не може да не ни безпокои фактът, че ако на средството телевизия бяха необходими около петдесет години (масови гледани телевизионни програми реално започват след Втората световна война), за да развие "несполучливия си модел", то на средството "уеб телевизия" ще са необходими най-малкото поне същия брой години през 21. век за желаната промяна и то при положение, че успее да измести изцяло старото средство телевизия.

В такъв смисъл предложената в тази книга кратка история и теория на телевизията цели, на основата на всичко случило се досега в телевизионното битие, да предложи на изкушените от телевизионните проблеми теоретици, практици или просто любопитни люде храна за размисъл. Текстът, лаская се да предполагам, е насочен към онези читатели, за които мисленето, по думите на големия немски философ Мартин Хайдегер, винаги е източник на радост!

 


напред горе назад Обратно към: [Открита ли е телевизията?][Владимир Михайлов][СЛОВОТО]

 

© 2003 Владимир Михайлов. Всички права запазени!

 


© 1999-2014, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух