напред назад Обратно към: [Открита ли е телевизията?][Владимир Михайлов][СЛОВОТО]



Изобретяване


Изобретяването на телевизията като средство за предаване на образи на разстояние (това е буквалния превод на словосъчетанието от гръцката дума "tele" и латинската "visio") не е станало в един ден, дори не в една година. Няма и име само на един човек, свързано с телевизионното откритие. Простата причина за тази неопределеност се крие във факта, че съставният технически характер на телевизията е събрал поредица от изобретения в различни области, правени последователно във времето. Същият съставен характер не позволява да се посочи и изобретател, който единствен да е в състояние да изнесе на плещите си товара на грандиозното завоевание на 20. век. Нещо повече, научнотехническата революция прави изобретяването на телевизията процес, който продължава.

С две думи, проследяването на историческото развитие на техническата основа на телевизията, от зараждането на идеята през първите експериментални проекти до появата на механичната и електронната телевизия, е доста сложно и рисковано начинание, ако искаме да бъдем максимално точни във фактологията. Затрудненията идват по много линии при подреждане на натрупания изследователски материал.

Първо, нека имаме предвид, че в теоретичната платформа за разработване на телевизионното предаване и приемане на съобщения са заложени платформите на много науки. Също така са използвани постиженията във физиката, химията, биологията, математиката и други сходни области.

След като е налице такова разнообразие в съставните части на телевизията и няма един изобретател, който да ги е обединил, оттук-нататък се отваря място за спекулации с имена на телевизионни първопроходници или за безконечни спорове по отношение на водещи позиции в притежаването на патенти. (На патентната служба на САЩ са били необходими, например, петнадесет години, за да разреши конфликта между д-р Владимир Зворикин и Кемпбъл Суинтън за откриването на предавателната телевизионна тръба.)

Историческата литература, макар че обектът на изследване не е така далече във времето, от своя страна "добросъвестно" е вписвала толкова различни имена и дати, че сведенията за телевизионните пионери и техните родни места понякога са взаимноизключващи се. За съжаление има и този момент, че патриотични или националистични подбуди са карали немалко автори, в ущърб на историческата истина, да отдават предпочитание на изобретатели от собствените си страни.

Затова най-добре е да приемем още в началото позицията, че телевизията е плод на групово изобретяване, може би дори на първото групово изобретяване от такъв ранг в историята на човечеството. Обединени са усилията на множество хора, които са правили своите открития по различно време и на различни места, но с общата цел да намерят средство за мечтаното предаване на образи на разстояние.

Между другото, мечтата за подобно откритие съпровожда още първите стъпки по пътя на установяване на комуникация на разстояние между хората. И то нямам толкова предвид времето на димните сигнализации или пощенските гълъби, а започналата през 18. век чрез технически средства епоха на междуличностна далечна комуникация, осъществявана в момента на нейното извършване. Така наречената "моментална комуникация" се развива в следната постъпателност: телеграф, копиращ телеграф, телефон.

Морзовата азбука, създадена от американския художник и изобретател Самюел Финли Морз през 1832 г., се превръща бързо в световен стандарт и нейното телеграфическо използване за изпращане на съобщения първо по жици, а по-късно и по радиовълни, полага началото на незабавна връзка между хората, независимо от разстоянието. Простото, но велико откритие за прекъсване на веригата с ключа за къс интервал (точка) и тройно по-дълъг (тире), което води до аналогични прекъсвания в приемащото устройство, просъществува като основно средство за връзка по цялото земно кълбо чак до 1 февруари 1999 г., когато с подобаващи почести морзовият код беше "пенсиониран".

Въодушевени от Морз, други изобретатели търсят възможности в телеграфа за предаване на нещо повече от точки и тирета по жиците. Александър Бейн през 1843 г. измислил апарат, например, за представяне на буквите от азбуката във вид на определен брой линии, всяка свързана към отделна жица. Детектор във формата на гребен, съдържащ изолирани метални точки, сканира типа линии, които трябва да бъдат пренасяни. Приемникът, представляващ от своя страна подобен вид метален гребен, възпроизвежда съответните букви върху специално обработена по химичен път хартия. Джовани Касели пък монтира към предавателя през 1855 г. специален писец, който е прикрепен към махало посредством малко лостче и проследява формата на предавания обект, като този писец е включван или изключван по електрически път, докато сканира частите на съобщението. Всъщност, тъкмо възможността за сканиране на прости форми е важното откритие, тъй като включва две от основополагащите идеи на по-късно разработената система за моментална визуална трансмисия. Така или иначе, стъпка по стъпка, телеграфът се развил като копиращ телеграф и предавал спокойно на по-близки или по-далечни разстояния картина на всякакви графични образи.

Следващият ход на "моменталната комуникация" е въвеждането в нея на звука. През 1876 г. Александър Бел успява да постигне пренасяне на глас по електрическа жица и става изобретателя на телефона. Започва времето на непосредственото гласово общуване, което безспорно извършва поредната преломна революция в света на средствата за масова комуникация.

След налагането и на телефона в световни мащаби, нищо друго вече не остава, освен да се чака появата на движещи се изображения, придружени със звук, които на принципа на "моменталната комуникация" да се разпространяват без ограничения до всяка точка на света.

И тук първи са учените-мечтатели, които описват виденията си за аудиовизуална връзка с научна добросъвестност, но без подкрепата на изплъзващата им се практическа приложимост за предлаганата приемателно-предавателна апаратура.

Такъв учен-мечтател, например, е Морис Льо Бланк, който през 1880 г. предлага подробно разработен в писмен вид оригинален метод за предаване на движещи се изображения по електрическа жица, на основата на две сканиращи устройства (съответно при предавателя и при приемателя), състоящи се от две вибриращи огледала, трептящи едновременно, но с различни скорости. Светлината, отразена от обекта, се препраща до преобразувател, който я превръща в електричество. При приемателя се инсталират две парчета слюда (действащи като затвор на обектив), движещи се в съответствие със сигнал, който контролира светлината, излъчвана от една лампа. Морис Льо Бланк е изразил мнение, че поради способността на човешкото зрение да задържа образа е възможно да се постигне изображение, подобно на предаденото. Основополагащите изследвания на този учен в действителност включвали всички елементи на една система за визуална трансмисия ?.

Малко преди Льо Бланк, сред учените, свързани с предисторията на телевизията, намира място и д-р Петър Берон. В неговата седемтомна "Панепистемия" (Всенаука за всичко съществуващо, издадена на френски език в периода 1861-1870 г.) е изложен един от първите в света проекти на безкабелно електрическо съобщение. Берон описва най-прилежно възгледите си за безжична електрическа комуникация по суша, през вода, като ги е придружил със саморъчно изпълнени технически чертежи ?.

Възрожденският учен, енциклопедистът, просветителят-демократ, реформатор на българското учебно дело Петър Берон е роден през 1800 г. в град Котел. Учи в родния си град в килийното училище на Софроний Врачански. Продължава образованието в Букурещ, където по-късно учителства и издава прочутия "Рибен буквар". Записва се студент в Германия като последователно следва философия в Хайделберг и медицина в Мюнхен. Завършва през 1831 г. с докторска степен. От 1843 г. се отдава изцяло на научна дейност и живее главно в Париж. Владее девет езика и във връзка с издаването на трудовете му пребивава временно в Берлин, Виена, Прага, Атина.

Така наречената предистория на телевизията включва, разбира се, и далече по-древни открития, правени векове преди научните мечтания на Морис Льо Бланк и д-р Петър Берон. Първите предпоставки за оформяне на идеята за телевизията могат да се търсят още в откриването на "камера обскура" в Китай през 4. век пр. н. е., с оптическата система за далечно виждане на Сострат в Гърция през 287 година пр. н. е., с телескопа на Галилей в Италия през 1609 г., с оптическия телеграф на Шап във Франция през 1794 г. и т. н.

Все пак, за да може да има изобщо платформа, върху която да стъпят вече телевизионните реалисти, а не телевизионните мечтатели, най-напред трябвало да се стигне до фундаменталното научно откритие за фотоефекта. Поначало фотоелектрическият ефект застава в основите на редица приложни науки, но специално в телевизията, благодарение на него става възможно преобразуването на визуалната информация в електрически сигнали, чрез които образите се пренасят по каналите за свръзка.

Александър Едмон Бекерел, представител на семейство потомствени френски физици, е първият, който успява да преобразува светлинно излъчване в електрически ток. Той е на деветнадесет години, когато през 1839 г. извършва серия от сполучливи опити, за които изпраща писмено съобщение до Френската академия.

Съобщението, прочетено от неговия баща, член на академията, предизвиква бурна дискусия и след това е отпечатано като официален академичен документ. Бекерел продължава изследванията си в областта на фотоелектричеството и в периода 1866-1868 г., вече като професор, публикува своя капитален труд в два тома "Светлина, нейните причини и нейното действие", където е отделено основополагащо място на прочулия се фотоефект.

След като е открит фотоефекта, след като са натрупани множество изследвания за електрическата светлина, най-странното е, че никой от учените, работещи в тези две сфери, не се е досещал в продължение на дълги години да приложи фундаменталното откритие за предаване и приемане на изображения. Поредицата от теоретични предложения в тази насока заваляват едва към края на 19. век.

Между многото почти едновременно и независимо една от друга появили се идеи за практическо приложение на фотоефекта при предаването на образи на разстояние водеща позиция заема проекта на д-р Адриано де Пайва. Всъщност, на португалския професор по физика от политехническия институт в град Порто принадлежи първата по време публикация, в която е описано устройство, теоретично способно да възпроизведе в момента на предаването каквото и да е изображение. Става дума за отпечатаната през м. март 1878 г. научна статия "Телевизия, телеграфия и телескопия", дала зелена улица за разработки в областта на телевизията. В своя текст д-р Адриано де Пайва, след като изтъква достойнствата на изобретения от Александър Бел телефон в сравнение с широко разпространения телеграф, предсказва по-нататъшно развитие на комуникацията с използване на електрическия ток за непосредствена визуална връзка. Нещо повече, той набелязва и контурите на практическо устройство за осъществяване на предложения проект. Например, в предавателя де Пайва е мислел да разположи "камера обскура", където върху задната стена да постави голяма селенова пластина. Различните участъци на тази пластина би трябвало по различен начин да изменят своето съпротивление в зависимост от осветяването им. На другия край, при приемателя е следвало да се търси обратното действие - да се накара да свети екрана в съответствие с разпределението на различното съпротивление по селеновата пластина.?

Цялостен представен и подробно описан, проектът на д-р Адриано де Пайва е издаден като отделна брошура "Електрическа телескопия" през 1880 г. Това е първата в историята книга, специално посветена на телевизията.

Независимо от многобройните проекти, последвали след публикацията на де Пайва от 1878 г., и силното желание на техните автори да видят осъществени своите идеи, никой не стига до успех. Между другото, при повечето проекти изобщо не са правени опити за техническа реализация, а там, където все пак се стига до някакви резултати, това е предаване на елементарни изображения - точки или чертички.

Количественото натрупване обаче на разнообразни идеи, на разработени теоретични проекти и на макар и плахи технически експерименти довеждат в крайна сметка до откриването на принципа за телевизията от механичен тип на Паул Нипков, с което фактически започва реалното осъществяване в живота на телевизионната комуникация.

Епохалното изобретение е свързано със студентските години на Паул Нипков, когато той често обичал да прави така наречените от него "умствени експерименти". При един такъв "експеримент" през 1883 г., на лист хартия се появил несложен чертеж, който в следващите близо петдесет години ще вълнува умовете на много учени и изобретатели. Главният детайл в проекта на Нипков бил въртящ се диск с 24 отвора, разположени в спирала покрай външния ръб на диска, като отразяваната светлина от предназначения за предаване обект трябвало да преминава през отворите на перфорирания кръг и да достига до специално инсталирана селенова клетка. Аналогичен диск в приемното устройство застава на пътя между източника на светлина и зрителите. Двата диска се въртят с постоянна скорост, като според идеята на Нипков това трябвало да доведе до изображение, което да може да бъде наблюдавано през специален окуляр4.

Дискът на Нипков максимално опростява процесът на превръщане на двуизмерното изображение в последователност от електрически сигнали и най-после давал възможност на практиците-техници да опитат да създадат действаща предавателно-приемателна телевизионна апаратура. Самият Паул Нипков бил убеден, че е направил велико откритие и затова събрал всичките си пари, за да патентова направения чертеж. Той подал заявка с цялата документация в патентното бюро на Германия на 6 януари 1884 г. и получил патент за своя "Електрически телескоп" под номер 30105 на 15 януари 1885 г. Този именно патент обезсмъртява името на германския изследовател, положил основите на първата действаща телевизия - механичната телевизия5.

Има различни сведения по въпроса дали Паул Нипков е разработвал в практически план собствения си проект. Във всеки случай няма документиран негов изпълнен апарат. За сметка на това редица последователи на "диска на Нипков" правели всичко възможно да усъвършенстват изобретението и най-вече да го приложат за употреба в реалната действителност. Последователно идеята за въртящия се диск била обогатена с предложение за отвори с лещи (Луис Брилоин), огледални барабани (Лазар Уелър), перфорирани ленти и ивици (Пол Рейб) и т. н.

Най-интересна безспорно е борбата, кой ще успее първи и най-добре да конструира работеща система от предавателна и приемателна апаратура на телевизията от механичен тип. Наред с открояващите се тук имена на унгареца Денис Михали и американеца Чарлс Франсис Дженкинс особено внимание заслужава личността на шотландеца Джон Беърд.

Младият изобретател започва своите експерименти в сферата на телевизията през 1923 г. и до края на живота му това остава негово основно занимание. Още в същата година Беърд кандидатства за първия си телевизионен патент - изобретение, включващо "диска на Нипков" за разлагане на изображението при предавателя и контактно поле от светлини, подредени по начин, който давал възможност за получаване на изображение на екрана при приемателя. Този патент е последван и от други, които шотландският изобретател получава при експериментите си в търсене на модел за практическо телевизионно устройство.

Трябва да се знае, че по това време Джон Беърд е разполагал с твърде скромни материални ресурси. В лабораторията си той е работел с радиочасти, купени при разпродажба на имущества, останали след Първата световна война. Вярата му обаче, че телевизията от областта на идеята ще прекрачи във всекидневната практика наливала непрекъснато масло в огъня на неговата неизтощима енергия. През април 1925 г. Беърд поставя конструирания от него апарат за три седмици в супермаркета "Селфридж" в Лондон и провежда импровизирани демонстрации за дейността на механичната телевизия. По-късно, през октомври същата година, той открива принципа на скенера с "летящ лъч светлина" и на 20 януари 1926 г. кандидатства за получаване на патент за тази идея.

На 26 януари 1926 г. Джон Беърд показва движещи се изображения чрез конструираната от него телевизионна система от механичен тип пред близо четиридесет члена на Кралският научен институт, поканени в лабораторията му на ул. "Фрит" в Лондон. Това е първата в света известна демонстрация пред публика, от която официално тръгва летоброенето на практически работещата телевизионна масова комуникация.

Започва епохата на механичната телевизия, която с нарастващ интерес от страна на производители и зрители ще се развива чак до средата на тридесетте години на 20. век. Това означава, че макар и в погрешна посока, през този период се правят открития, вадят се патенти и изобщо упорито се работи за усъвършенстване на механичния телевизионен способ. Техническата изпълнимост на системата, възможността веднага да се осъществи предаване на образи на разстояние с напълно достъпни за времето средства прави телевизията от механичен тип много съблазнителна. Дотолкова съблазнителна, че дълги години ще пречи за появата и развитието на електронната телевизия.

Същият този период оставя белег в историята с факта, че големите промишлени предприятия, работещи за радиоиндустрията, започват да проявяват интерес към производството на телевизионна апаратура. Естествено, това се прави в името на бъдещите ползи, но по-важното е, че заради очакваните печалби те поощряват изследователския процес и богато финансират всеки проект, който чертае нови насоки в развитието на телевизионната техника. Между другото, самият Джон Беърд създава акционерна компания и чрез нея в 1928 г. организира пускането на опитни телевизионни предавания с 30 реда разделителна способност, ползвайки помощта на малка радиостанция в близост до Лондон. Една година по-късно той предлага на пазара и телевизори, собствено производство.

Въпреки еуфорията от най-после реализираната възможност за телевизионна трансмисия обаче, нямало е как да не се забележи, че предаваните изображения са бледи, а често и неясни и замъглени, придружени с недотам добър звук. Нека не забравяме, че в тези години хората разполагат с база за сравнение в лицето на успешно наложилите се радио и кино. Дори мнозина са си представяли телевизията като синтез между въпросните технически изкуства, а термините "радиокино" и "телевизия" се възприемали в смисъла на синоними.

Ниската разделителна способност (като правило между 30 и 60 реда), която размазвала образите; огромните и тежки предавателни и приемателни устройства; масивните телевизори с размери на гардероб и екранчета колкото кибритени кутии - всичко това пречело на телевизията да заеме полагащото й се достойно място в семейството на средствата за масова комуникация.

Към края на периода - средата на тридесетте години на 20. век - все повече ставало ясно, че колкото и да се усъвършенства механичната телевизия, резултатите никога няма да достигнат очакваната чистота на образа в голям размер. Само въвеждането на нов принцип в техниката за предаване на изображения би могло да доведе до търсения ефект.

Този нов принцип не е непознат, разработван е на лабораторно равнище от години, но изследователите не могат да намерят пътя към неговото практическо приложение. Става дума за принципа на електронната телевизия.

Първият учен, който загърбва ограничените възможности на телевизията от механичен път и се насочва към проучвания на "електрическата телескопия" е руският професор по физика от Петербургския технологичен институт Борис Розинг. Началото на неговите проучвания датира от края на 90-те години на 19. век, но сериозните му резултати идват в първото десетилетие на 20. век.

Проф. Розинг разработвал в тези години телевизионна система, при която за приемник била използвана електроннолъчева тръба, а предавателят представлявал два огледални барабана за сканиране и разделяне на образа, които при своето ротационно движение задвижвали магнитни бобини, като по този начин се създавали сканиращи потоци електричество за пречупване на електронния лъч при тръбата-приемник. На края на приемника електрическите потоци се изпращали до студена електроннолъчева (Браунова) тръба, а излизащият от нея лъч бил пречупван през движещи се бобини или пластини. Яркостта на този лъч била модулирана посредством неговото физическо движение нагоре-надолу между две малки, метални плочици в шийката на Брауновата тръба съобразно входящия сигнал. Самият електронен лъч бил пречупван чрез бобини, използващи генерирано при приемника електричество.

Любопитно е, че проф. Борис Розинг конструирал сам своите апарати, с изключение на Брауновата тръба, която закупил от една научна лаборатория в Берлин. Направил е собственоръчно дори нужните му фотоелектрически клетки. В резултат на всички научни усилия и след експериментално потвърждение на идеята за "електрическо предаване на изображение" той подал заявка в патентното бюро на Русия (също в бюрата на Германия и Англия) на 25 юли 1907 г. и получил "Привилегия №18076" на 30 октомври 1910 г. Патентът (Привилегията) на проф. Розинг е вторият по важност в техническата история на телевизията след този на Паул Нипков от 1884/1885 г 6.

Руският учен-физик не е знаел, че по същото време други двама учени - шотландецът Алън Арчибалд Кемпбъл Суинтън и германецът д-р Макс Дикман също провеждали експерименти с електроннолъчеви тръби. При това Суинтън е първият, който предлага да се използва електроннолъчева тръба не само за приемане, но и за предаване на изображения. Той обаче не успява да създаде действащ модел на своята изцяло електронна телевизионна система, въпреки че е правил многократни опити в тази насока. За съжаление нито проф. Розинг, нито Кемпбъл Суинтън доживяват времето, когато принципите на откритата от тях електронна телевизия възтържествуват и завладяват световното телевизионно пространство.

Честта да се нарече баща на модерната телевизия се пада на д-р Владимир Козма Зворикин, който като отличен студент по физика в Петербургския технологичен институт е избран от проф. Борис Розинг през 1911 г. да му асистира в лабораторните експерименти за усъвършенстването на електроннолъчевата телевизия и целият му по-нататъшен живот е просто олицетворение на изобретяването и усъвършенстването на иконоскопа (предавателната тръба за телевизионната камера), на кинескопа (електроннолъчевата тръба за телевизионната приемателна апаратура) и на изцяло електронната телевизионна система7.

През 1919 г. Владимир Зворикин емигрира от Русия в Съединените щати, където през 1924 г. става американски гражданин. Скоро след пристигането си постъпва на работа в компанията "Уестингхаус Илектрик" като инженер и започва проучвания в областта на фотоелектрическата емисия като насочва изследователския си интерес основно към телевизията.

Разработките на Зворикин в областта на предавателната тръба и на приемателното устройство му позволяват през есента на 1925 г. да демонстрира пред управителния съвет на "Уестингхаус Илектрик" своята цялостно завършена и практически работеща електронна телевизионна система. Системата обаче била доста нестабилна като функциониране и включвала единствено прожектирането на знака "Х", изрисуван върху предавателната тръба, което не направило никакво впечатление на членовете на съвета. В резултат изобретението на Зворикин не се приело и той бил посъветван да се заеме с по-полезни и приложими в живота дела. Нещо повече, забранили му всякаква по-нататъшна дейност в областта на телевизията и не разрешили да кандидатства за получаване на патент. Зворикин наистина за определен период се захваща с разработването на фотоелектрически клетки и други устройства с по-непосредствена, комерсиална стойност, но така или иначе неговата отхвърлена система остава като първата в света, при която електроннолъчевата тръба е била използвана за предаване на изображение.

Междувременно други учени в последвалите години започват също да показват своите постижения в областта на електроннолъчевата телевизионна система. На 26 юли 1926 г. в Париж е демонстрацията на Едуард Белин. (Главен инженер в екипа на Белин е Григори Оглоблински, който по-късно отива в Америка и става първи помощник на Зворикин.) На 2 август 1926 г. отново в Париж била представена телевизионната система на д-р Александър Довилие. На 25 декември 1926 г. практически действащ експеримент прави японският изобретател Кенджиро Такаянаги. На 7 януари 1927 г. Фило Фарнсуърт кандидатства в Сан Франциско, Калифорния, за патент за електронна телевизионна система, напълно различна от всички останали, изобретени до този момент.8 (При споменаване името на Фарнсуърт заслужава да се отбележат споровете между него и Зворикин за първенство в телевизионните изобретения, спорове, при които се стигало до съдебната зала, за да се доказва притежаването на патентни права.)

През цялото това време Владимир Зворикин е отстранен от изследователска телевизионна работа и се реализира повече в научната област, като през 1926 г. защитава докторат в Питсбъргския университет. Звездният му миг идва две години по-късно след една прочута среща с Дейвид Сарнов, която е свързана с интересна предистория.

На 7 април 1927 г. Американската телефонна и телеграфна компания провела първата публична демонстрация на своята телевизионна система в резултат на общите усилия на лабораториите "Бел Телефоун" и компанията "Уестърн Илектрик" (част от "Телефоун Груп"). Бил е използван "диска на Нипков" с 50 отвора, въртящ се със скорост от 18 кадъра в секунда, който осъществил картина с отлично качество за тогавашните разбирания. Този успешен експеримент направил силно впечатление на Дейвид Сарнов, руски емигрант също като Зворикин, по това време вицепрезидент на Американската радиокорпорация. Радиокорпорацията, заедно с "Дженерал Илектрик" и "Уестингхаус" влизали в състава на "Рейдио Груп", единият от двата гиганта на комуникациите в САЩ и естествено Сарнов не можел да допусне другият гигант "Телефоун Груп" да бъде водещ в сферата на зараждащата се телевизия. По негово нареждане незабавно била разширена изследователската телевизионна дейност в "Дженерал Илектрик" и в "Уестингхаус Илектрик".

По този повод през 1928 г. д-р Владимир Зворикин е изпратен в Европа на инспекционна обиколка из лабораториите, които имали търговски споразумения с "Рейдио Груп". Срещнал се във Франция с Едуард Белин и Оглоблински, посетил още Германия и Унгария. Всичко, което видял, го въодушевило, че са необходими само няколко незначителни промени и той ще съумее да създаде наистина практически действаща електронна телевизионна система за разлика от успешната, но отживяла времето си, механична телевизионна система на "Телефоун Груп".

След завръщането си в края на годината в Америка д-р Зворикин посещава Дейвид Сарнов. Разговорът между двамата е останал като един от най-често цитираните разговори в историята на телевизията. На приведените доказателства от д-р Зворикин, че е достигнал до тайната на предаващата и приемателна телевизионна тръба, Сарнов попитал директно колко ще струва практическото разработване на въпросното откритие. Ученият отговорил веднага, без да замисля - 100 000 долара! Години по-късно Дейвид Сарнов с удоволствие си припомнял техния диалог и винаги споменавал колко добър търговец е д-р Зворикин, тъй като Американската радиокорпорация в крайна сметка похарчила ни повече, ни по-малко от 50 милиона долара, преди да започне да получава пари обратно от финансираното телевизионно изобретение.

За д-р Зворикин била оборудвана собствена лаборатория в Ийст Питсбърг и осигурени достатъчно средства и специалисти, за да може да започне работа по разработването на новата система. Първото, с което се захванал, било да усъвършенства приемателната тръба. Към работната група се присъединили няколко от най-добрите инженери, работещи в "Уестингхаус" - Харли Айъмс, Джон Бачелър, Артър Ванс, Рендъл Балард, У. А. Райт. През юли 1929 г. от Париж пристига и Оглобински, с чиято помощ експериментите завършват с конструирането на приемателна тръба с акумулиране на заряд. Въпросното акумулиране на заряд било стара мечта на много изследователи, тъй като означавало, че в телевизионната тръба ще може да се натрупва електрически заряд за всеки отделен елемент, като този заряд ще продължава да се увеличава, докато съответният елемент е сканиран от електронният лъч. На 16 ноември 1929 г. д-р Зворикин кандидатствал за получаването на патент за приемателната тръба, кръстена от него "кинескоп"

В 1930 г. д-р Владимир Зворикин е назначен за ръководител на всички телевизионни изследвания, които се извършвали в Американската радиокорпорация и получил по-голяма лаборатория в завода "Виктор" в Камден, Ню Джърси. Там д-р Зворикин и Оглобински, заедно с екипа помощници, се заемат с конструирането на предавателна тръба с добро качество на изображението. Д-р Зворикин я нарича "иконоскоп" и на 13 ноември същата година получава патент за нея. По желание на Дейвид Сарнов обаче, предвид на конкурентната му борба с "Телефоун Груп", откриването на предавателна тръба, чийто капацитет и възможности отговаряли на тези на "кинескопа", останало скрито за широката публика за цели две години.

И идва знаменателната 1933 г., когато на годишния конгрес на Института на радиоинженерите, проведен в Чикаго, д-р Владимир Козма Зворикин докладва за изобретения от него и Григори Оглобински за Американската радиокорпорация "иконоскоп", с което е завършена успешно десетгодишната работа по създаването на изцяло електронна телевизионна система. От датата на това конгресно съобщение - 26 юни 1933 г. - започва на практика истинската история на модерната телевизия.

Буквално на другия ден по цял свят се тръгва към преустройство на разработките по развитието на телевизионните системи. Окончателно се преустановяват търсенията в областта на механичната телевизия и всички сили се насочват към електронната телевизия по пътя, указан от д-р Зворикин. Още в края на същата година той посещава Европа, за да сподели с колеги за своята цялостно завършена електронна телевизионна система. Най-ползотворна е срещата му в Англия с Айзък Шоенберг, също руски емигрант и негов приятел от детските години. Шоенберг разработвал за компанията "EMI" телевизионна предавателна тръба, подобна на "иконоскопа". В резултат на откритието на д-р Зворикин към "EMI" в Хейес била оборудвана лаборатория за доразработване на английския вариант на "иконоскопа" и през 1934 г. усъвършенстваният модел, наречен "супер-емитрон", вече функционирал успешно.

След 1933 г. д-р Владимир Зворикин разпростира своя откривателски талант в електрониката и извън телевизията, като само в САЩ има регистрирани повече от 120 патента. Те са за постижения в много широк диапазон - от уреди в артилерията до електронно контролирани ракетни снаряди и автомобили. Негови са пионерските разработки за конструирането и утвърждаването на електронния микроскоп. Отделя не малко време за ръководни длъжности в компаниите, в които е работил. Гостуващ професор е в Университета в Маями, Флорида.

И най-интересното в цялата дългогодишна творческа биография на д-р Зворикин (умира на 29 юли 1982 г.) е, че през всичкото време той е имал крайно негативно настроение към начина, по който се използва неговото откритие - телевизионната комуникация. Ориентирането на програмите към забавата и масовата култура го е карало винаги да недоволства за изпуснатия телевизионен дух от бутилката на изобретението му. Обяснявал е многократно още в началните години на телевизията, че нейното предназначение трябва да се покрива с желанието на хората да видят неща, до които иначе техните очи не биха могли да достигнат. Например, той е бил очарован от телевизионната картина, когато за първи път камерите показали обратната страна на луната.

В заключение на историческия преглед, свързан с техническото изобретяване на телевизията, заслужава да отбележим кога за първи път в световната лексика влиза в употреба термина "телевизия" 9. Заслугата е на руския физик Константин Перский, който взима участие с доклад на открития на 27 декември 1899 г. в Петербург Първи всеруски електротехнически конгрес. Именно от заглавието на този доклад научната общност научава новата дума за предаване на образи на разстояние, която бързо измества старите термини "телефон", "телектроскоп" и "електрически телескоп" ("Современное состояние вопроса об электровидении на расстоянии - телевизирование"). На следващата 1900 г. Константин Перский повтаря своя доклад за устройството на апарат на основата на магнитните свойства на селена на международен конгрес по електричество, който се провежда по време на световното изложение в Париж ("Television au moyen de l`electricute"). По този начин и международната научна общност чува името "телевизия", на което ще бъде съдено в продължение на дълги години да властва в света на масовите комуникации.

 

 

 

Бележки:

1. Abramson, Albert. The Invention of Television. In: Television. An International History. (Edited by Anthony Smith). New York: Oxford University Press, 1998, p. 10

2. Мишев, Димитър. Телевизията в България. София: Факултет по журналистика и масова комуникация, 1996, с. 22

3. Урвалов, Виктор. Очерки истории телевидения. Москва: Наука, 1990, с. 47

4. Пак там, с. 52

5. Silbermann, Alphons. Handwoerterbuch der Massenkommunikation und Medienforschung. Band 1. Berlin: Verlag Volker Spiess, 1982, s. 105

6. Урвалов, Виктор. Очерки истории телевидения. Москва: Наука, 1990, с. 65

Abramson, Albert. The Invention of Television. In: Television. An International History. (Edited by Anthony Smith). New York: Oxford University Press, 1998, p. 12

7. Abramson, Albert. Pioneers of Television: Vladimir Kozma Zworykin. Your SMPTE 90 (Yuly 1981)Television`s Modern Father: Zworykin.

http://www.inventorsmuseum.com/television.html, 20.09.2000

8. Godfrey, Donald. Philo T. Farnsworth: The Father of Television. Salt Lake City: The University of Utah Press, 2001

9. Peters, Jean-Jacques. A History of Television. Brussels: EBU, 1985, p. 5

 


напред горе назад Обратно към: [Открита ли е телевизията?][Владимир Михайлов][СЛОВОТО]

 

© 2003 Владимир Михайлов. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух