напред назад Обратно към: [Елада Пиньо и времето][Керана Ангелова][СЛОВОТО]



2.


В късната есен на тринайста година първа посреща бежанците Рибарката. Те стоят на брега и гледат морето, а то е безкрайно и могат да си останат така завинаги, да гледат като омагьосани,

най-сетне са се довлекли до него, почти са допълзели в България. В Одринско, след пушилката на една нова страховита война са останали домовете, нивите, спомените, сънищата, бягат от тях, влачат се през гъстите гори на Странджа, бежанци от собствената си родина и бежанци в нея, бежанци от собствения си живот,

излиза, че да си бежанец е най-вече чувство,

хората по наследство си предават чувството за родина, тези тук ще предават на поколенията си чувството за изгубена родина.

Рибарката ги наблюдава от високото. Дребна фигурка се отделя от бивака, подскача по камъните, закатерва се по стръмното, като козле е, сигурно е расло в планина, мисли жената за момичето, което чевръсто стига високото и запъхтяно застава на ръба на бездната, малей, че е страхотия, с възхищение подвиква към Рибарката, жената неволно се усмихва, кво, не те ли е страх?

Малей, мене да ме е страх! Ами че аз съм израсла в планината, там какви съм баири катерила, какви върхове има там! Говоренето му е причудлива смесица от гръцки и оскъден български, ти какво си такова, гъркинче или българче? Момичето махва с ръка, никак даже не знам какво съм аз, може да съм всякакво аз, но родителите мои са българи; майка ми обаче е кошутата, а съдбата ми се казва Хрисула.

Набързо разказва живота си, подбелва очи и се усмихва ослепително. Дете на природата, неочаквана нежност стисва Рибарката за гърлото, слава Тебе Господи, че си дарил децата с такава способност несгодите и изпитните да приемат без възражения, да живеят животът такъв, какъвто е и да знаят от самосебе си, че изпитанията са неизбежност,

а най-важното е, че с такава лекота и великодушие прощават нашите грехове, защото, Господи, когато едно дете прости греховете на възрастните, то все същото, че Ти си ги простил......

 


напред горе назад Обратно към: [Елада Пиньо и времето][Керана Ангелова][СЛОВОТО]

 

© 2003 Керана Ангелова. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух