напред назад Обратно към: [Елада Пиньо и времето][Керана Ангелова][СЛОВОТО]



3.


Докато живееше в Одрин, а и по-рано в планината, Пиньо никога не сънуваше, а може и да беше сънувала, но онези дълбоки видения, от които не остава спомен. Тука изведнъж започна да сънува истински и смаяна разбра, че сънят е също някаква действителност, в която нещата могат да се случват отново, като с лекота надмогват времето, макар и по необяснимо объркан начин. Отначало Пиньо се плашеше, за нищо на света не можеше да резбере как е възможно да е тук и там едновременно, но постепенно свикна и спря да крещи в мига на събуждането.

Една нощ в съня си чу гласа на Сируи и това не беше сънуван глас, а жив, Пиньо-о-о, сега аз съм вселената, прекрасно е да си вселената, Пиньо, да си във всичко и всичкото да е в тебе, ти не се плаши и не тъгувай, бих искала да ти обясня всичко за себе си, но сега вече не мога да бъда обяснена;

в съня на Пиньо беше объркано и сияйно, беше светлина, шеметна скорост, безформени предмети в безтегловност и сред всичкото това гласът на Сируи, който идва от неопределена посока, а също и някакъв друг глас съвсем отблизо, който се преплита с нейния и изрича непонятно и строго сложи повече пръжки в попарата, Марийо; петел напряга гърчава шия и крещи огнено, вятър плющи с истински криле от сребро, вдига разпилени трески от коноп и облак от конопени влакна, тъгата по Сируи нараства и свива сладка топка в стомаха, в онова, което се случва има единствено хаос и Пиньо трябва да се създаде от хаоса, сама да се сътвори отново,

и би трябвало да излезе от съня, за да си го обясни, всички правят така, сънуват и после тълкуват сънищата си, но понеже човек има нужда и от необясними неща, тя за нищо на света няма да излезе от този сън, няма нужда да се връща в осмисления свят,

щом нещата могат да се случват и по този начин.

Обаче, петелът с гърчавата шия неудържимо сътворява утрото, пляска с могъщи съдбовни криле и подсеща колко този свят е обясним и неизбежен, Пиньо отваря очи с неудоволствие.

По-истинско й беше в съня, още звучат в ушите й последните думи на Сируи никой никого не напуска, защото не е възможно,

живите сънуват мъртвите и мъртвите сънуват живите, и когато това се случи едновременно, те се срещат, и ние с тебе, Пиньо сънувахме един и същи сън,

петелът изригва лава от възторжени хвалебствия

и Пиньо се събуди докрай, стана и започна да сърба попара с пръжки, майка ти ги малко загори, попарата беше вкусна, пръжките бяха златистокафяви и хрупкави, утрото беше ясно и Пиньо си отдъхна от съня, защото предвкусваше, че я очаква един прост и ясен ден, който може би щеше да бъде също толкова истински, колкото и сънят.

С времето присъствието на Сируи в сънищата й се засили, достатъчно беше да си помисли на границата на съня Сируи и тя се явяваше, малка и строга, поклащаше стъклената си глава и започваше да говори своите недетски думи. Пиньо се опитваше да извика в съня си и Хрисула, Ованес и Йоргос, но те нито веднъж не откликнаха на желанието й, сигурно не успяваха да се сънуват едновременно с Пиньо и сънищата им се разминаваха, а може това, за което говореше Сируи, да не се случваше с живите; един път само неканена се мярна Ириньото, изговори нещо неясно и дори не се поспря, а веднага излезе от съня.

Една нощ дойде кошутата. Пиньо долепи лице до топлия й хълбок и заплака най-сетне. Не беше плакала от дете. Превърна се в извор на сълзи, които не свършват, плачеше, усмехната от тъга, прегърнала шията на кошутата. Спомни си в съня, че Ованес беше й казал човек е седемдесет процента вода, ние сме водни същества и сега Пиньо изтичаше през очите си, водата й се превръщаше в поток, който се разлива през всичките процепи на къщата, дворът подгизваше, дърветата пиеха и се разлистваха, а Пиньо течеше ли, течеше и когато всичката й вода изтече, тя се събуди изненадана, че тялото й е цяло и невредимо. Така беше изтекла някога Сируи, но завинаги. Необяснимите неща си бяха необясними и Пиньо изцяло бе съгласна, че хората не трябва да искат да узнават всичко докрай, достатъчно й беше, че е сънувала кошутата, че бе долепила лице до топлия й хълбок и че сънят й беше една възможност да си връща понякога уж завинаги изгубеното. Защото, къде ли другаде, освен в подмолите на съня биха могли да се срещнат с кошутата.

 


напред горе назад Обратно към: [Елада Пиньо и времето][Керана Ангелова][СЛОВОТО]

 

© 2003 Керана Ангелова. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух