напред назад Обратно към: [Минко Танев][СЛОВОТО]



Homo ludens


Кърви антично розата със слънчев трън в сърцето

оттук насетне нито миг покой.

Петите ахилесови пришпорват мимолетно

светлинната ни диря, порив мой.

 

Познах богинята на любовта и поглед свише

я превъзнесе с лунен ореол

и Млечните ни пътища възторжено прииждат

през тъмните недра на звезден ствол.

 

Възпявам огнения знак и нека Бог ме съди

с небесната ми драма или фарс.

За призрачните взривове. За ядрения гъдел.

За сливането на Венера с Марс.

 

17.04.2000 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Минко Танев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух