напред назад Обратно към: [Дени Исова][СЛОВОТО]



Лудите, лудите - те да са живи


Човешкото съзнание е необятно. То няма граници.

С времето, обаче хората са започнали да го ограничават сами. Религията, моралът и още толкова неща са се превърнали в решетки за човешката душа. Постепенно те са станали толкова дебели, че никой вече не може да види какво се крие зад тях. Единиците, които са успели да избягат биват наричани луди от съвременниците си и гении от нас.

Седя си един ден пред компютъра и чета „Гордост и предразсъдъци“. Майка ми ме вижда и замислено казва: „А едно време наричахме луд и мечтател един съученик, който твърдеше, че ще дойде ден, в който всеки от дома си ще може да влиза в библиотеките от цял свят!“. Но ето че само 20 години по-късно това вече е факт. Примерите за подобни „предсказания“ са много. Хората не могат да отворят съзнанията си и да излязат от ограниченията. Решетките толкова са притиснали духа, че като че ли вече са се сраснали с него.

И въпреки всичко има хора, които успяват да се освободят и да избягат. Лошото е, че когато го сторят те се оказват далеч от другите и остават сами. Това е моето обяснение за смъртта на гениите, която в повечето случаи е една и съща — в самота, неразбрани и отхвърлени.

Да забравим откритията и ежедневието и да се потопим в литературата. Там могат да се намерят неизмерим брой „луди“! Несъмнено моят любим „луд“ в нашата литература си остава Мунчо. Намирам нещо от себе си в лудостта му — смелостта да протестира. За мен хората, които не протестират и се примиряват с всичко, независимо колко е лошо то, са по-скоро мекотели. Човекът е човек, защото може да мисли. Не би имало развитие в нищо, ако всички се примиряваха. А повечето, за съжаление, го правят. Наричат луди непокорните и амбициозни за по-добро, а когато и те се облагодетелстват, се подмазват с признанието за гениалност...

Нека се радваме, че има достатъчно „луди“ на този свят! Без тях светът нямаше да е същият. И, ако не вярвате, че на тях се дължи прогреса във всичко, то поне се надявам да знаете, че без тях ежедневието би изглеждало още по-сиво и мрачно.

А сега ме извинете, трябва да си взема жълтата шапка от химическото...

 


напред горе назад Обратно към: [Дени Исова][СЛОВОТО]

 

© Деница Исова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух