напред назад Обратно към: [Дени Исова][СЛОВОТО]



Усмивка напук


Вървя в дъждовния ден,

В който моят живот се превърна —

Сив, мрачен, студен,

Аз — без слънце посърнала.

 

Отдавна не мога да плача.

Капките сълзите заместват.

Но се усмихвам напук на деня,

Дразня сприхавата есен.

 


напред горе назад Обратно към: [Дени Исова][СЛОВОТО]

 

© Деница Исова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух