Обратно към: [Кръгът][Елка Димитрова][СЛОВОТО]

Жаба изкряка.

Локвата жадно погълна очите ми.

Под коленете месецът свети.

В тинеста глъб ме повличат ръцете.

Обесен на пъпната връв -

пред прозореца

под стълбата

в стената

вграден

нероден

под обръснат безхитростен череп

женихът трепери...

И кукувица под свода небесен

мъти земята,

през смях изкълвала

беззащитния член на махалото.

Пророкът прегриза нишката.

Паякът тупна.

Дванайсет часът.

Обратно към: [Кръгът][Елка Димитрова][СЛОВОТО]

© Елка Димитрова. Всички права запазени!