Привечер.
Забравената мисъл чака.
В мене няма нищо.
Няма дом и няма стряха.
Няма път, поляна и река.
Няма много стар геран,
врата, икона,
няма хор и тишина...
Паяче, отдавна ли ме гледаш?
© Елка Димитрова. Всички права запазени!