Обратно към: [Генерал по любов][Иля Велчев][СЛОВОТО]

Бутилка стар коняк,

За по-изискано.

Пет приказки

за мода и за друго.

Един изтъркан виц.

Полуусмивка.

Открадната целувка,

първа. . .

Дежурното "Недей" на женски глас,

с което всъщност те повикват.

Две бели фигури

от страст.

Интимното око

на синя лампа.

И сладка топлина

на полумрак,

на голото легло,

на тиха музика.

А после -

неизменната цигара.

Дими цигарата за двама,

като жестока рана тлее.

Почуква вече празната касета.

Вие.

И всичко свършва.

Обичам те - ми казваш ти

със своя неуверен глас.

И молиш ме, настойчиво, страхливо,

да ти повторя същото и аз?

Обичам те -

но как да ти го кажа

в тази тишина.

Лъжа, защо ти е лъжата?

Целувам те,

но тебе ли целувам?

Лежа до теб, коса в коса,

прегръщам те и те забравям.

И не че има

някоя конкретно друга,

и не че ти

си хлътнала по мене,

а просто бе

поредната игра,

с която търсехме

любимия,

любимата,

и се отдалечавахме

завинаги от тях.

Обратно към: [Генерал по любов][Иля Велчев][СЛОВОТО]