напред назад Обратно към: [Генерал по любов][Иля Велчев][СЛОВОТО]



Монолог на чашка кафе


Защо избрах него ли, питаш?

Такава красива жена като мене,

по ти прилича на тебе?

Ти си по-хубав, по-умен!

Всичко при тебе е с по...

По-голяма марка кола,

по-големи връзки,

по-големи роднини,

по-голямо място

заемаш в живота.

Знаеш да се харесваш на всички,

но точно това... не ми харесва на мене.

Ти си просто рекламен,

ти си съвсем идеален,

но... извинявай, това ми е скучно!

Оглеждаш ме вещо,

навярно така си купуващ

ценните вещи - със сметка,

колко ще бъдат на мода,

е, нека завиждат там простите хора.

Аз пък обичам, когато ме гледат,

друго да има в очите отсреща,

нещо, което го нямаш, прощавай.

Ти си по-хубав, по-умен,

но не и за мене.

Келнер, плаща! Не, не ставай,

пий си кафето - ще ти изстине,

Аз тръгвам, защото не искам да чака -

той ме ревнува, обича, умира за мене!

Как само се кара, когато е гневен.

Какво още има? Пусни ми ръката!

А, защо избрах Него пред тебе ли?

Не можеш да го преглътнеш?

Ето, виждаш ли,

ти даже не можеш да губиш...

 


напред горе назад Обратно към: [Генерал по любов][Иля Велчев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух