Обратно към: [Генерал по любов][Иля Велчев][СЛОВОТО]

Приличаш на малко зверче

с две тъжни страхливи очи.

Ах, мило дете,

ръката, която посегна към теб,

не сянка капанна ти носи,

а слънце за тебе държи,

не с пръсти железни посяга,

а с нежни лъчи.

На тебе се моли!

Не чуваш, не виждаш...

Да можех да срещна ловецът безгрижен,

прострелял те с думи лъжливи...

Уви!

Приличаш на малко зверче,

с две тъжни страхливи очи.

Обратно към: [Генерал по любов][Иля Велчев][СЛОВОТО]