Обратно към: [Генерал по любов][Иля Велчев][СЛОВОТО]

Наемни слепи музиканти

на твойта сватба ще засвирят с плач!

Невидими и черни погребални ленти

около русите,

разпуснати за тържество коси

ще се люлеят.

Невясто, сърцето ти от пясъчник ли е? -

ще питат медните тръби.

Изпий, невясто, тази чаша с вино,

горчиво като твоята измяна.

Не се мръщи!

Ще развалиш

приготвените за усмивки устни.

А тук препълнена е тази зала

от важните и знамените гости.

Не се страхувай,

ще измамиш пияното им любопитство.

След малко тук ще мине

продавач,

но вместо лотарийните билети

купи им, куме,

за нея и за всички гости

по порция блестящо настроение.

Той евтино ще ти го продаде,

защото аз ще бъда този продавач.

Купувай,

купувай, куме, и не се скъпи,

ще ти прибавя даром

две порции блестящо настроение.

Тъй нужно то е в тази зала.

Като обесени висят

разкошни хризантеми

над потъмнелия кристал.

Отровно-бледи

огъват се в ръцете изгладнели

венецианските ножове от сребро.

И в смъртнобяло светят

колосаните покривки

и тлеят тънки свещите над тях.

Свирете, слепи музиканти!

Свирете!

Богата сватба има тук!

И днес, запалена на клада,

като последен еретик

изгаря първата любов.

Невясто, чуваш ли - "Горчиво" - викат

знатните ти гости

фалшиво викат с гръмки гласове.

Невясто, и на мене е горчиво!

Но ти, преди да те отрови

с мъртвите си устни нелюбимия жених,

преди лицето ти да оскверни

го спри

и разтвори поне един прозорец

прикрит под тежко прашно кадифе

и погледни

навън, назад,

в онези ярки дни,

когато аз те бях завел

в най-древния любовен град

и тук един след друг

захвърляйки в нозете ти

въздишащите богове -

и ни един от тях не бе ми равен -

ти бях дарил сърцето си завинаги.

Тогава ти

поведе ме в онези дъждовити,

безумно кратки нощи,

в които бяхме с тебе

една прегръдка знойна -

и тъй ни парна тя,

че жегата на пясъците южни

едва й стигаше

в страстта, забравата и нежността.

И после в безтегловния покой

превръщаше се ти на арфа.

И песента на ревността измисли ти.

От три неща ме молеше да се боя.

От слънцето,

че можело от мен по-ярко да целува,

от вятъра,

че бил от мен с по-неспокоен дух,

от старостта,

че можела с ръцете си крадливи

да ти отнеме магическата твоя хубост.

И млъкнеше ли арфата,

стоях в нозете ти

и ти се спускаше до мене,

и твоите очи с горещи сълзи

с гореща клетва мойте милваха.

Загбуя ли те - шепнеше ми ти -

на пръст ще се превърна.

И твоя пръст ще бъда,

кога се умориш,

при мене с вечен сън да те приспя.

Но как, невясто, тази клетва да я чуеш?

Стои като в решетка тъмния прозорец.

И с милиардите човешки гласове

да ти извикам

прозорецът дали ще се разтвори?

А днес така съм изморен,

светът на мен се е облегнал

с цялата си тежест.

И все по-често подозирам,

че сам се шпионирам,

дали не се превръщам в луд?

"Горчиво" - викат - чуваш ли? Горчиво!

Целуват те,

а аз съм още жив,

целуват те,

а аз разбирам

обичам те,

обичам те,

обичам те,

та ти дори в измяната

си без преструвка.

Сега за тебе съм покойник.

Обсипвай го с вдовичи ласки.

Раздавай му миниатюрните си чувства.

Притисната до него в мощната кола

летете по студени пътища

към вашта катастрофа.

Горчиво!

Невясто, и на мене е горчиво.

След малко и на теб ще загорчи.

Останали сами

в разкошната му спалня

и стискайки нетърпеливите му

малокръвни пръсти,

ще ти горчи - и . . .

така ще ти горчи за цял живот.

Ще мине блясъка и суетата.

Ще дойде чиста скръбна утрин.

И ти ще ме потърсиш.

И ще презираш своите амбиции.

И аз ще трябва да те приютя,

защото ти ще бъдеш инвалид,

защото ти ще бъдеш

най-самотното момиче.

Защото ти ще бъдеш без душа.

Ще ти отворя тъжната врата

на моето сърце,

но там не ще намериш вече мен,

но там ще бъде пусто -

като планета без един човек.

Свирете, свирете, слепи музиканти,

свирете по фалшиви сватби.

И там

тръбите ви ще раждат плач!

Обратно към: [Генерал по любов][Иля Велчев][СЛОВОТО]