Обратно към: [Генерал по любов][Иля Велчев][СЛОВОТО]

На Милена

Нарисувай ми душата, мила,

върху бялото платно

вместо с четка

с пръстите си нежни.

Нарисувай я засмяна

с пламнало чело

и понякога с очи дъждовни.

Нарисувай ми душата, мила,

както виждат я приятели и врагове,

(зная, истинска я виждаш само ти).

Вярвам също в погледа на времето

и в оценката на яростта

по безплодното лице на някой принц.

Скрий платното

с най-доброто в мен

(не изтривай никоя голяма грешка)

и ако душата си и аз загубя

в път и сън към райските врати

ти, платното свое, покажи ми, мила,

нека в нея да се върна,

в моята душа,

(и при тебе също,

ако зла магия ме е ослепила).

Нарисувай ми душата, мила,

с твоята душа...

Обратно към: [Генерал по любов][Иля Велчев][СЛОВОТО]