Обратно към: [Генерал по любов][Иля Велчев][СЛОВОТО]

Ти пак ме молиш!

Очите ти така невинно ме гледат,

очите ти все тъй са пълни с разкаяние.

"Прости" - изплакваш ти

и може би сама си вярваш,

сама вживяваш се до болка.

И твоят гениален артистизъм

би трогнал не едно сърце.

Но мене, не!

Не е за пръв път.

И няма да е за последен.

Познати са ми всички твои сцени

и зная наизуст

в коя от тях ще бъдеш скръбна,

в коя от тях

ще се усмихнеш изкусително.

Но свърши се

с театъра на твойта чувственост,

завесата се спуска бавно.

Да си спестим, приятелко, спектакъла

във който двамата

ще бъдеме измамени герои.

Не се надявай повече на състрадание,

душата ми не е салон

и бутафорно отчаяние не я докосва.

Не ще получиш капка милост.

Не съм служител в християнска църква,

да опрощавам до безкрайност. . .

Ще кажеш: - Не зная как се случи,

ще кажеш,

че ти си се бунтувала срещу лъжата

разкъсваща сърцето

слабо само в този миг!

Но може ли с разкъсано сърце

ти чужди устни да целуваш,

но може ли с разкъсано сърце

да шепнеш клетвени слова на друг?

"Самотна бях, така самотна" -

и ето някак си "по женски"

не си могла да устоиш

и мислейки за мене,

копнеейки по моята далечина

прегръщала си чужди рамена.

Но как за мен си мислила,

но как копнееше по мене,

ръце преплела в чуждите коси?

Не е ли тази твоя жажда -

ненаситна болест?

Не е ли тя - отровата на твойта кръв?

Не ме моли!

Не искам да прощавам.

Не мога вче да простя.

И аз съм имал трудни дни,

и аз без топла дума съм оставал,

и аз вървях през нощите студени

и сам приличах на студена нощ

и имаше ли някъде ръка да ме погали

и имаше ли някъде очакващ ме подслон?

Сърцето ми бе смешен рицар -

отказваше турнир на евтините дами

и хвърлените им цветя

изстиваха нестигнали до него.

Дочака те

и ти раздаде всичко!

Една троха дори не си запази.

А ти?

А ти я сбърка с нещо,

което се купува в магазин.

И ей така, по твоему, "по-женски",

на вятъра раздаде я за часове.

"Прости"?

Защото вече си разбрала,

че всъщност само мен обичаш?

Възможно е,

но с колко устни беше спорила,

и с колко длани беше убеждавана?

На сантиметри дишаме един от друг,

а сме така далечни.

Презирам те и ми е жал -

но да погаля, значи да се върна,

а връщане във обичта не знам.

Иди си!

И никога не се завръщай.

Сега съм като пепелище.

Вземи, гребни от тази пепел топла още,

щом искаш толкова да бъдеш с мене.

Това е моята последна щедрост.

След няколко секунди

ще изстине

и аз в ръцете ти

ще се превърна в минало!

Обратно към: [Генерал по любов][Иля Велчев][СЛОВОТО]