Обратно към: [Генерал по любов][Иля Велчев][СЛОВОТО]

Снощи ме целуна, мамо,

дълго, дълго...

Като в детство - неочаквано и нежно.

Нищо не ми каза,

само се помъчи да ми се усмихнеш,

да ми се усмихнеш,

както бе, когато беше много млада.

И потъна в тъмнината.

Исках да запаля лампата

веднага,

да те зърна мамо.

Сякаш, гордо с глас ми заповяда -

не, не трябва, синко.

Снощи ме целуна, мамо,

дълго, дълго...

Сякаш се прощаваш.

Но на сутринта те чух

да пееш тихо.

Стъпваше мъничка, бяла, крехка,

и димеше чаят в стъклената кана.

Криеше очи от мене.

(Ах, не бързай онзи път да вземеш).

Мамо, мамо,

колко ли ти струваше

зарад мен да оживееш.

Как сега, аз те разцелувах.

Обратно към: [Генерал по любов][Иля Велчев][СЛОВОТО]