Обратно към: [Генерал по любов][Иля Велчев][СЛОВОТО]

Съзирам те

и онемявам.

Изгубвам

памет, име, всичко.

Не зная

кой съм,

накъде съм тръгнал.

И все едно

не съм познавал друга.

Съзирам те

и правя своето откритие -

Жената!

Сърцето ми отнасяш

с една неподозирана усмивка.

Разсмиваш се на вкаменелия си мъж

по пътя си. . .

и го забравяш.

А той остава

смешен и прехласнат

и вечно вкаменен след теб.

Сърце, пази я,

и тайно й свети!

На този свят

не смея да мечтая -

за тебе, живата и чуждата,

на онзи свят

каквато да те срещна -

болна, стара, погрозняла, сянка,

повярвай ми,

ще те позная

и няма повече да те изпусна.

Обратно към: [Генерал по любов][Иля Велчев][СЛОВОТО]