Обратно към: [Генерал по любов][Иля Велчев][СЛОВОТО]

Помниш ли, помниш ли,

първата ни целувка,

помниш ли още

първата ни среща?

Помниш ли, помниш ли,

как се червеше -

весело лъга, че ще умреш без мене.

Помниш ли, помниш ли,

имаше някъде музика, годежарски викове,

и едно нежно було на черен клон висеше...

Помниш ли още

смя се, и плака, и се кълнеше...

Помниш ли, помниш ли,

вятъра ти затвори очите

и ми напълни устата с пясък,

разроши сърдито косите,

с мъртви листа ги погреба,

и се изгуби в гората.

Помниш ли, помниш ли,

аз те носех в ръцете -

сякаш си носех живота.

Помниш ли, помниш ли още...

Обратно към: [Генерал по любов][Иля Велчев][СЛОВОТО]