Обратно към: [Генерал по любов][Иля Велчев][СЛОВОТО]

Над безкраен кей,

над фенери мъгливи

сто сирени пак разплакват нощта.

Те отново те грабват

в непозната далечна земя.

И от кораба

две очи ме следят,

две очи безизходно мълвят.

Те са твойте очи. . .

и отново оставам сама.

Бягай, корабе,

отнеси обичта

по вълните като скитник прокуден.

Знам, възможно е, да разлюбиш жив -

безвъзвратната обич е мъртва.

И сърцето ми

твоят пленник ще бъде.

С вечна болка

ще ми спомня за теб,

ще ме пази от други,

защото болката, това си Ти!

Обратно към: [Генерал по любов][Иля Велчев][СЛОВОТО]