напред назад Обратно към: [Станка Пенчева][СЛОВОТО]



Как ли ни се смеят...


Как ли ни се смеят

Тия, късополите,

Тия, дългокраките!

Гледаме се дълго,

Тайно се докосваме,

Гузно се оглеждаме,

Ако се целунем,

Скитаме като замаяни

В нощ на пълнолуние...

И писма си пишем

Пълни с думи ласкави,

И сме се подписали

Във снега и в пясъка,

Крили сме за спомен

Листи жълто-алени...

Сигурно сме смешни

Като изкопаеми

В тоя век на разума

И на лунни полети —

Как ли ни се смеят

Тия, дълgокосите,

Тия, късополите!

И не знаят, бедните,

Колко ни е хубаво

Да сме несъвременно,

Старомодно влюбени...

 


напред горе назад Обратно към: [Станка Пенчева][СЛОВОТО]

 

© Станка Пенчева. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух