напред назад Обратно към: [Станка Пенчева][СЛОВОТО]



Ще ми дотегнат един ден...


Ще ми дотегнат един ден

Всички хлъзгави страхове,

Лъжи,

Мълчания —

Ще ги тръсна като паяжина от мен

И ще кажа ясно, отчаяно:

Е, добре, аз го обичам!

Имате ли въпроси?

 

И ще свърши всичко.

От просто по просто.

Ще се хванем след туй ръка за ръка

И ще отидем там,

Където се почва отначало.

И всичко би станало точно така,

Да не бяха ония удивено печални,

Безпомощно зли,

Вцепенени

Очи на жена...

 

Ти тежка роля ми даде, мили:

Да крепя на дома ти крехката тишина,

Да съм — и да не съм...

И да се правя на силна.

 


напред горе назад Обратно към: [Станка Пенчева][СЛОВОТО]

 

© Станка Пенчева. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух