напред назад Обратно към: [Станка Пенчева][СЛОВОТО]



Опис на вещи


Ако, не дай си боже, моят час ме настигне

Сред леден площад, сред улица гореща —

Ще вдигне някой мрежата с хляб и книги,

А служебното лице ще опише моите вещи.

 

Писалка. Не златна.

От употреба изтрита.

Тя пишеше „Мили.“

И: „Възразявам. Не съм съгласна.“

Портмоне. Констатирахме, че парите...

Парите ли? С тях бяхме наясно:

Знаех цената им и знаех да ги пилея.

Ключ секретен. И от кутия на поща.

Моят дом. Със цветята, с мушичките в полилея,

Със кратките дни и с дългите нощи,

С едно момиче, без което е пусто и скучно,

С една снимка на мъж върху скрина.

И в едно чекмедже — половината живот заключен...

 

Намерихме стари билети —

За влак, за кино...

Колко път през живота си пропътува!

На тръгване трептях от очакване цялата

И от радост звънтях — че се връщам.

До ново отплуване.

...и дреболии: гребен,

парфюм, огледало...

Не бях хубава. Но обичана бях. До края.

До последната, недовършена мисъл.

 

Тук описът свършва. Печат.

И човекът не знае,

Че всъщност живота ми е описал.

 


напред горе назад Обратно към: [Станка Пенчева][СЛОВОТО]

 

© Станка Пенчева. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух