напред назад Обратно към: [Станка Пенчева][СЛОВОТО]



Балада


Исках да стана

търсач на подземни води,

да улавям неуловимото —

тъмното дишане на водата,

трептенето на ултразвуците —

додето лесковата пръчка

сама заиграе в ръцете ми.

 

После поисках да стана

търсач на подземни чувства —

на затрупани с камъни отчаяния

и радиоактивни страсти,

на детински бъбриви радости

и бездънни кладенци от мълчания.

Копах весело, като на игра.

После ме жегна съмнение:

все откривах води

ту блудкави, ту горчиви.

После —

изворите се дръпнаха надълбоко...

 

Паднах ничком

върху изгорялата пръст.

И чух:

някъде много, много отдалече,

от самата сърцевина

водата насмешливо рече:

— Още ли искаш да търсиш,

търсачо на подземни води?

Дарбата на търсача

е незарастваща рана,

неопалима къпина,

недостижимост

и несвобода.

Още ли искаш да търсиш?

 

— Да. Да!

 


напред горе назад Обратно към: [Станка Пенчева][СЛОВОТО]

 

© Станка Пенчева. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух