напред назад Обратно към: [Душевен ембрион][Силвия Такворян][СЛОВОТО]



Преход


О, ти, Животе мой, тъй често мрачен,

повикал ветрове и бури страшни,

отнасяш ме към прага непрекрачен,

пред който ще събирам сълзи прашни!

 

И всяка моя стъпка ще оглася

безкрайните простори на мъглата...

И всяка моя клетка ще пренася

Най-скъпия ми спомен — тишината...

 

Небето все така зловещо стене

и търси милост в миг на болка тилна,

но гръм след гръм изпраща то над мене

и сякаш иска да съм вечно силна...

 

И в тези дълги дни душевен преход,

по пътя към човешко съвършенство,

утеха чувствам само в твоя екот,

о, Стих Невинен, мое си блаженство!

 

09.05.00 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Душевен ембрион][Силвия Такворян][СЛОВОТО]

 

© Силвия Такворян. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух