напред назад Обратно към: [Душевен ембрион][Силвия Такворян][СЛОВОТО]



Без любов


Последното писмо лежи

разкъсано и кално,

а мъртвото перо тежи

пресъхнало и жално.

 

Ни снимката на пода блед,

ни смачканите рози,

ще чуят тъжния дует

на стари коловози.

 

Часовникът отмерва плач

и трака без умора,

ала без сън в ужасен здрач

спи мъката на двора.

 

Сълзи в сърцето с болен зов

невинно се захласват.

Животът вехне без любов,

усмивката угасва...

 

01.08.01 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Душевен ембрион][Силвия Такворян][СЛОВОТО]

 

© Силвия Такворян. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух