напред назад Обратно към: [Душевен ембрион][Силвия Такворян][СЛОВОТО]



Морски рай


Прекрасният залез се спуска

над сините морски вълни.

Скалистият бряг се отпуска,

небето лика си мени...

 

По пясъка личат следите

от полъха на морски бриз.

Във танц прегръщат се вълните,

зовящи своя малък приз.

 

Безбройните самотни птици

кръжат над синия безкрай.

Летящи, бели хубавици

намират своя морски рай.

 

Нощта е тъмна, небулозна;

небето звездно — без луна.

Една феерия помпозна

угасва в морска топлина.

 

Там нейде — в дълбините морски —

се крие топъл слънчев лъч.

Там нейде — във душите хорски —

проблясват детски смях и глъч.

 

И нежно вятърът обвива

със своя шепот вечерта.

В морето тъжно пак заспива

безмълвна детската мечта.

 

02.04.99 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Душевен ембрион][Силвия Такворян][СЛОВОТО]

 

© Силвия Такворян. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух