напред назад Обратно към: [Душевен ембрион][Силвия Такворян][СЛОВОТО]



Кръвта на дедите


Незнайният род се преселил

далече от град Ереван.

Отвъд черноморски предели

той искал да бъде разбран,

 

затуй, че в петнайстото лято

арменският мирен народ

прочел телеграма, с която

тирани желали възход.

 

Но вместо това те създали

тъй зверски жесток геноцид

и тежки наредби ковали —

„гяурът“ да бъде избит...

 

И не само туй преживели

са мойте далечни деди —

във кървава диря вървели,

понасяли чужди беди...

 

А днес аз отново се скитам

под чуждото мое небе,

но в своите мисли отлитам —

кръвта на дедите зове...

 

Не зная земите ни дивни;

едва помня майчин език;

гадая аз букви курсивни,

но тача рода си велик!

 

21.06.01 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Душевен ембрион][Силвия Такворян][СЛОВОТО]

 

© Силвия Такворян. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух