напред назад Обратно към: [Душевен ембрион][Силвия Такворян][СЛОВОТО]



Когато


Когато вятърът спре своя полет,

кога морето веч спре да звучи

и щом цветята увяхнат напролет,

тогаз животът не ще да горчи!

 

Защото нашата скръб е велика,

защото болката гасне в мечти,

понеже сила от раните блика —

навярно само така се лети...

 

16. 09. 00 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Душевен ембрион][Силвия Такворян][СЛОВОТО]

 

© Силвия Такворян. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух