напред назад Обратно към: [Душевен ембрион][Силвия Такворян][СЛОВОТО]



Грешници безкрили


Ний хора сме и пием сили

за нашия живот един,

но грешките си неоткрили

с надежда казваме: „Амин!“

 

Не щем ний царско угощенье,

а топъл хляб и равен път.

Ний молим се за опрощенье

и място в родния си кът.

 

Какво сме ний? — пионки малки,

захвърлени от векове,

наречени „земляни жалки„,

забравени от богове.

 

От страх сърцата си закрили,

таим във тях любов и мир,

ала сме грешници безкрили

и мъчим се със гняв... безспир.

 

Наказани сме от съдбата

да теглим тежкия синджир.

Изгубили сме си правата

за свобода надлъж и шир.

 

Но щом сме заедно е леко —

допрели длани ний вървим,

сплотени ходим надалеко,

по пътя си в едно кървим.

 

02.08.99 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Душевен ембрион][Силвия Такворян][СЛОВОТО]

 

© Силвия Такворян. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух