напред назад Обратно към: [Душевен ембрион][Силвия Такворян][СЛОВОТО]



Чужда топлина


Нощта снежинки бели рони,

постила мека пелена.

Дърветата преплитат клони

и търсят чужда топлина.

 

Под камък свива се тревата,

за да почувства мекота.

От лед скована е реката,

но пръска топла красота.

 

Елата — снежното момиче —

люлей зелени рамена.

Покрит със сняг стръкът кокиче

в студа намира топлина.

 

Блестят небесните звездици,

мълчи широкото поле;

премръзналите пойни птици

се топлят с ледени криле.

 

С дебело, снежно одеало

се греят малки семена.

В това студено покривало

те търсят чужда топлина...

 

09.09.99 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Душевен ембрион][Силвия Такворян][СЛОВОТО]

 

© Силвия Такворян. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух