напред назад Обратно към: [Душевен ембрион][Силвия Такворян][СЛОВОТО]



Пещ


Мълчанието шепне в мен

написаните думи

и ето ме, отново в плен

на страдащите друми.

 

Дъждът дълбоко ме мори,

с прегръдка влажна дави.

В безсилие ме той кори

и свойто име слави.

 

А волен вятърът зове

душата непорочна.

Трънлива клетка й кове

за сватбата безсрочна.

 

Залята с грешки се топя

на слънчевите клади.

Със силен, робски глас крещя

пустинните балади.

 

В безгрижна сянка хвърлям днес

кипежите горещи,

но търся своя нов адрес

в зловещи, адски пещи.

 

08.05.01 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Душевен ембрион][Силвия Такворян][СЛОВОТО]

 

© Силвия Такворян. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух