напред назад Обратно към: [Душевен ембрион][Силвия Такворян][СЛОВОТО]



Неволно отмъщение


Вървиш във лес така просторен

и сякаш търсиш самота,

а аз по път полузатворен,

отрупан с тръни и листа.

 

Но, ето, наште стъпки скоро

намират общия си край

и в твоите очи, Изгоро,

аз виждам своя женски рай.

 

А в свойте рани аз съзирам

безсмислен порив към човек,

пред който отведнъж избирам

живот щастлив и триж по-лек.

 

За „Сбогом!“ нежно те прегръщам;

забравям пътя си нерад.

По твоите следи се връщам

и търся щастие назад.

 

А ти пълзиш във трап любовен,

отрупан с тръни и листа.

И сякаш аз съм в сън вековен

и сякаш търся самота...

 

23.12.99 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Душевен ембрион][Силвия Такворян][СЛОВОТО]

 

© Силвия Такворян. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух