напред назад Обратно към: [Душевен ембрион][Силвия Такворян][СЛОВОТО]



Розови мехури


Дъга от цветни чувства нося,

но мрак задава се сега.

За топлина дори да прося,

за мен остава си снега.

 

Мехури розови в небето

изпраща моето сърце

и те се пръскат там, където

стоят измамните ръце.

 

Поднасям ароматно цвете,

и ето, в кактуси лежа.

Дори не чувам: „Извинете!“

Уви, на всекиго тежа...

 

Рздавам моята усмивка,

а срещам мраморни очи.

Крещя от радост без почивка,

но все нареждат ми: „Мълчи!“

 

Вървя и пея си безгрижно,

но считат ме за психопат.

Да си добряк не е престижно... —

но аз ще бъда... на инат...

 

25.10.01 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Душевен ембрион][Силвия Такворян][СЛОВОТО]

 

© Силвия Такворян. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух