напред назад Обратно към: [Душевен ембрион][Силвия Такворян][СЛОВОТО]



Защо


Защо безумно ти обичаш,

от чувствата градиш дворец,

след някого безцелно тичаш,

летиш с крилете на врабец...

 

В дълбоки океани плуваш,

живееш без храна и дъх,

във въздуха със пръст рисуваш

едно сърце на скален връх...

 

Търпиш обиди и закачки,

прощаваш чужди грехове,

редиш грижливо скромни крачки —

откриваш нови светове...

 

Един и същи сън сънуваш,

събуждаш се... и тръгваш пак...

Ти капчици роса целуваш

и правиш чудеса до мрак...

 

18.05.00 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Душевен ембрион][Силвия Такворян][СЛОВОТО]

 

© Силвия Такворян. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух